Дигитализацията у нас е само на думи, изоставаме значително в ЕС, сочи доклад на БСК
(снимка: CC0 Public Domain)
България значително изостава в дигитализацията на публичното управление и бизнеса от страните в ЕС, с които бихме искали да се сравняваме. Едва ли е утешение фактът, че Румъния е след нас, сочи анализ на Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество” в БСК, базиран на неутрални източници на данни.
Когато се говори за свързването на различни бази данни (на различни ведомства), предпоставките за последващо електронно управление са обединени в 5 индикатора. Отговорът на въпроса „защо е-управлението не се случва в България” е скрит в слабото ни представяне по тези индикатори:
- Електронна идентификация (eID);
- Електронни документи (eDocuments);
- Достоверни източници;
- Цифрово оповестяване;
- Single sign-on (SSO) – система за автентичност, позволяваща достъп до няколко свързани, но независими софтуерни системи само с едно ID и една парола.
България обаче е над средното за ЕС ниво и дори е на 8-мо място по дял на публичните услуги, необходими за стартиране на бизнес и текущи делови операции, които са налични онлайн. Услуги, които се предоставят направо от онлайн портал, получават по-висока оценка, отколкото предоставянето само на информация и бланки, които се попълват офлайн. Съществен принос за челните позиции има наличието на услуги и на английски език.
Значителна чат от администрацията си представя е-управлението като изпращане и получаване по електронна поща на сканирани официални писма – с подпис и печат. Това разбиране е пречка пред по-нататъшното автоматизиране на взаимодействието между публична администрация с граждани и фирми, а и в самата администрация. Не се разбира ролята на създаването на документи само на машинно четим език, което е необходимо условие за свързването на различни бази данни.
Българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския. Тук се отчитат показатели като използването на ERP и CRM системи от фирмите, както и наличието на уебсайтове със сложни функционалности – напр. продуктов каталог с конфигуратор, възможност клиентите да приспособяват или преправят продукт, онлайн проследяване на изпълнението и доставката на поръчката и персонализиране на фирмения сайт за клиенти с чести посещения.
За много фирми наличието на интернет страница и/или Facebook е достатъчна дигитализация. Тези, които продават онлайн, са най-напредничавите. Същевременно проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А последното е необходимо стъпало за т.н. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката. Има държави, които подготвят навлизането на Общество 5.0.
Усещането на повечето българи е, че извън големите градове няма интернет. В същност, България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Но когато става дума за скорости над 100 Mbps, България значително изостава.
Цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет! Това е най-големият процент в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. Това дава отражение на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.
Изключително рядко са случаите, в които България може да се похвали с достижения около или над средните за ЕС. Нещо повече, динамиката във времето показва, че ножицата между нас и страните от Централна и Източна Европа се разтваря все повече, заключава анализът на Веселин Илиев.