Всеки може да помогне в проекти с отворен код – без писане на код

Не само писането на програмен код може да помогне за развитие на open source проектите
(снимка: CC0 Public Domain)

След немалко години на шумни противоречия между отворения и „затворения” код днес вече няма съмнение, че „open-source” има огромна сила и стойност. Цялата технологична индустрия стъпва на отворения код, малко или повече, та дори и корпорацията Microsoft, която много години водеше люта война с тази концепция.

Отвореният код до голяма степен разчита на доброволния принос на хиляди ентусиасти от цял свят. Но далеч не само писането на програмен код може да помогне. Има много други неща, с които желаещите могат да допринесат, твърди Крис Наурот – дългогодишен член на Apache Software Foundation (ASF) и участник в проекти като Apache Hadoop.

Но защо ми е да го правя?

Създаването на решения с отворен код е доброволческо дело и участието в него се води, до голяма степен, от същите мотиви, които подтикват хората да засаждат дървета или да боядисват оградите на детски градини. Но с времето човек изненадващо открива, че получава „отплата” от общността на отворения код.

Подобряването на уменията е често срещан ефект сред хората, допринасящи в проекти за системи с отворен код. Без значение дали става дума за програмиране, за организиране, за писане на текст – това е практика, при това такава, в която мнозина съвсем добронамерено помагат.

Срещата с хора със сходни интереси е друг „бонус”. Проектите с отворен код обикновено се реализират от екипи от хора, които са приятелски настроени, дружелюбни, сърдечни. Много от „колегите” по проекти остават приятели за дълго. Може да се срещнат някой ден другаде, работейки заедно по съвсем различни проекти.

Намиране на ментори и преподаване – работата с други хора по споделен проект означава, че човек трябва да обясни как прави нещата, както и да помоли други хора за помощ. Ученето и споделянето на знания могат да бъдат пълноценна дейност за всички участващи.

Самото създаване на достъпни за цялото общество полезни неща е благоприятна. В допълнение към това човек си създава репутация, което може да е от полза за кариерата му.

Добиването на нови умения е едно от най-ценните неща в работата по проекти с отворен код. Тази сфера предлага възможности за практикуване на лидерски и управленски умения, като разрешаване на конфликти, организиране на екипи от хора и приоритизиране на работата.

Разнообразен принос

Ето няколко примера за алтернативни форми на принос, които Наурот споделя:

• подготовка и оформяне на документацията за крайния потребител;
• тестване и проверка на нова версия;
• водене на кореспонденция – диагностицирането на проблеми за крайните потребители и оказването на помощ е друга важна форма на принос;
• обратна връзка относно дизайна и др.

Нещо интересно, което Наурот отбелязва, е, че членовете на общността, които са станали постоянни участници в разработването или са влезли в комисии за управление на проекти, обикновено са хора, които са участвали с различни форми на принос, не само писане на код. „Най-важното нещо, което искам да се знае, е, че нито една форма на принос не е твърде малка”, казва Наурот, цитиран от Tech Republic.

Самият той признава, че първоначално се е чувствал много притеснен да споделя работата си пред „силна техническа общност”. „Притеснявах се, че ако не представя нещо новаторско, участието ми ще се разглежда като загуба на време. Вместо това обаче открих, че проектите с отворен код са пълни с подобни дейности: намиране на малки грешки, корекции на грешна документация, тестове заради недостатъчно покритие с тестове и т.н.”, казва Наурот.

Реално винаги има какво да се направи в помощ на отворения код и последователността е ключът към полезността. „Може би някой започва с нещо малко”, разказва Наурот, „но той се вълнува да продължи да допринася с течение на времето, а след това участието в новаторска нова функция идва по естествен начин – малко по-късно”. Всъщност, напомня специалистът, дори това последно твърдение не е коректно: нито една дейност, която е принос за отворения код, не може да се определя като „малка”.

Но най-важното е, че отвореният код е рожба на общността, а най-добрите общности са пълни с най-различни хора, които правят най-различни неща, заключава специалистът.