Размерите на GE Haliade-X са наистина впечатляващи – на гигант сред вятърните турбини
(снимка: GE Renewable Energy)
Разработчиците на проекта Vineyard Wind 1 – първия комерсиален офшорен комплекс за вятърна енергия в САЩ – обявиха, че ще използват най-голямата и най-мощна вятърна турбина в света. Това е Haliade-X на GE.
GE Haliade-X е истински гигант сред всички аналози на вятърни турбини. Размерите му са наистина впечатляващи. Височината на турбината достига 260 метра, а дължината на всяка перка е 107 метра!
Vineyard Wind 1 е 800 MW проект за възобновяема енергия. По време на изграждането на комплекса ще бъдат инсталирани няколко турбини GE Haliade-X край бреговете на Масачузетс. Офшорната (крайбрежна) станция ще захранва около 400 000 домове в региона Нова Англия.
Всяка турбина GE Haliade-X е самостоятелен генератор от 12 MW, способен да достави 67 GWh годишно при идеални условия. Размерът на инсталациите им помага да улавят 45% повече енергия от която и да е друга алтернатива на пазара.
Тези турбини също така са по-ефективни при по-ниска скорост на вятъра. Освен това използването на по-малко на брой големи турбини значително намалява разходите за монтаж.
Vineyard Wind 1 може да е най-големият офшорен вятърен комплекс в Америка, но неговият капацитет от 800 MW е далеч зад най-голямата вятърна офшорна ферма в света – Dogger Bank във Великобритания с 3,6 GW.
Ако говорим за най-голямата вятърна електроцентрала на сушата, то това е китайският проект Gansu, чиято планирана мощност е около 20 GW, когато бъдат инсталирани всички турбини.
До умниЪ реалистЪ
А какво става с хилядите тонове отрабботено ядрено гориво, което ще е радиоактивно още много хиляди години. Какво става с цялото радиоактивно оборудване на една атомна централа.
Заеш ли, че за нашите старите блокове още строят и дострояват разни хранилища.
Какво става с милиардите тонове изгоряло гориво, какво става с отработените масла.
Вече съм смятал на този сайт, за София още преди 4-5 год бях чел статистика, че са повече от 800 хиляди автомобила.
Ако им дадем средно по 5000 км на година, със среден разход 7 на сто (минимум), това прави 320 милиона литра изгорало гориво за година по една смяна на масло от средно 5 литра. Което прави 4 милиона литра масло. Тук дори не засягам товарният и градският транспорт.
Имаш ли идея колко масло е това и че само пластмасовите туби от маслото са повече от разните композити дето си захапал на сигурно 100 ветрогенератора. Да не си хабя времето да ти разказвам и за антофризите, които са отровни.
А София дори не е сред първите 100 градове по населеност.
Брей философи, брей. Каквото си знаят това си баят (или каквото им е спуснат) и капка мозък не влагат.
Мегаломанията никога не е водила до добро. На пръв поглед – безплатен източник на енергия, но само на пръв. Изисква се територия за монтаж; неясно е влиянието на инфразвука издаван при работа на перките върху околната среда; неясно е дори влиянието върху естествения процес на вятъра в метеосмисъл – изменя ли го и как; влияние върху миграцията на птиците и обитателте на почвата в района. Напоследък се прояви и логичния проблем за утилизация на излезлите от експлоатация ветрогенератори – по конкретно огромноте перки, правени от композитни материали. Струва ми се, че желанието за “зелена” енергия страда от прекалени очаквания и не отчита и негативите в настоящето и бъдещето. Нещо подобно е и хипертрофирания поглед към електромобилите – идва ми на ум мисълта “какво губим, когато печелим”. Все още въпроси без аргументирани отговори.
Времето на Ковачки, Доган и другите шмекери изтича. В кофи ли ще съхраняваме тока, питат русофилистиците. Не, товарищи, в батериите на хилядите нови електромобили. Да, същите се ползват и като буфер за възобновяема енергия. Включваш и настройваш компютъра – като духа – зарежда, като няма вятър – връща обратно. Е, искат се и “умни” мрежи, ма то не е за Бугаристан.
Чаршафите и Джуджето са минало.