Можем да „чистим” паметта си, доказаха учени

Човек е способен да освободи място в паметта си за нова информация, установи изследване
(снимка: CC0 Public Domain)

Човешкият мозък не спира да изумява учените. Колко ли възможности на нашето съзнание не знаем? Трудно е дори да си представим. Оказва се, например, че можем да даваме директни команди на мозъка си за изчистване на паметта и освобождаване на място за по-важна информация.

Американски учени изследваха какво се случва в мозъка ни, когато се опитаме да спрем да мислим за нещо. За да направят това, те използват функционална магнитно-резонансна томография и технология на машинно обучение, става ясно от публикация за изследването в Nature Communications.

Когато се опитваме да забравим нещо, обикновено или намираме друго увлекателно нещо, или се опитваме да „изчистим” съзнанието си – например, чрез медитация. За да разберат кой метод работи най-добре, учените провели експеримент с участието на 60 доброволци, които се опитват да „изтрият” една мисъл от работната си памет.

Работната памет е „тетрадка” на мозъка ни, където записваме временни мисли, за да не забравим да направим нещо. „Можем да запазим само три или четири мисли в работната си памет наведнъж”, отбелязва авторът на изследването проф. Луис Паун. „Страниците на „работната тетрадка” трябва да бъдат изчистени, за да пишем по-нататък”, пояснява той.

За да определи дали хората действително биха могли да премахнат една мисъл от работната памет, екипът извършва мозъчно сканиране (функционална магнитно-резонансна томография, fMRI) на всеки участник. Когато участниците са в скенера, учените им показват снимки на лица, плодове и различни сцени и ги карат да запазят мисълта си за тях в продължение на четири секунди.

След това участниците са помолени да заменят една мисъл с друга (например, да заменят образа на ябълките с планини), да изчистят ума си от всички мисли (медитирайки) или да се опитат да потиснат мисълта (като първо се фокусират върху нея, а след това съзнателно се опитат да спрат да мислят за нея).

Преди участниците да започнат да изпълняват задачите си, учените създават индивидуални „мозъчни подписи”, тоест изображения, показващи как изглежда мозъкът на всеки човек, когато мисли за определена картина. След това зареждат тези сигнатури в програма за машинно обучение и наблюдават мозъчната активност, докато доброволците изпълняват задачите. Изненадващо, щом доброволците започват да „изтриват” изображението от паметта си по един от трите начина, всички записани по-рано сигнатури изчезват! Изкуственият интелект не успява да намери нито една от тях.

„Доволни сме. Очевидно наистина можем да„ премахнем „мислите от паметта”, коментират учените резултата от изследването.

Те обаче установяват, че методите на „заместване”, „прочистване” и „потискане” имат различни последици. Въпреки че при първите два мозъчният подпис избледнява по-бързо, той все пак не избледнява напълно, оставяйки „сянка”, когато се появяват нови мисли. Потискането отнема повече време, но е по-ефективно.