Ковид кризата разкри огромния неизползван потенциал за гъвкава работа
(снимка: CC0 Public Domain)
Вече една година трудовият свят работи по нов начин – включително в „домашния офис” и нищо не подсказва, че той ще бъде прекратен след края на пандемията. Същевременно Европейският парламент планира да защити правото на служителите да преустановяват работните си задължения извън работното време. Очаква се Европейската комисия да предложи съответния законодателен акт.
Ковид кризата разкри огромния неизползван потенциал за гъвкава работа. Онлайн проучване, проведено от Eurofound, установи, че 37% от заетите лице са започнали работа от вкъщи по време на пандемията. Броят на хората, които са преминали към работа от разстояние, е различен в отделните страни, достигайки повече от половината от работещото население в Белгия, Дания, Люксембург и Холандия, и 60% във Финландия.
Страните от Северна и Западна Европа обикновено са по-бързи в дигитализацията на работните места и въвеждането на правната инфраструктура, която позволи плавно преминаване от единия трудов режим към другия. В тези страни културата на работа, базирана на проекти с висока степен на автономност и отговорност на служителите, е по-подходяща за работа от разстояние, отколкото твърдо работно време и строг надзор.
Според евродепутата Петър Витанов, разликата между служебния и личния живот се разми и една трета от тези хора, които работят надомно, се оплакват, че им се налага да работят повече от максимално определените 48 часа на седмица. Много често работници и служители се превръщат в обект на експлоатация.
Защитен ли е обаче работодателят, когато служителите преминат в режим на „хоум офис”?
„Остава неясно кое точно е работното място на служителя – заяви д-р Мария Титопулу, зам. управител на ЛОТ-Консулт в ефира на БНР – Не можем да измерим дали работникът спазва разписанията, които са в съответствие с все още действащата наредба за работното време, почивките и отпуските. Знаем, че всеки работник работи с един физиологичен режим на труд и почивка, но дали този режим отговаря на действителността, дали не е само на хартия? Проблем е, ако се открие при тези замервания несъответствие, примерно незанулен контакт, за чия сметка е отстраняването на това несъответствие? Ако стане трудов инцидент, каква е тънката разлика между това дали той е трудов, или битов?”
„Законодателно само в Кодекса на труда в един-единствен член (107) се регламентира работата от разстояние и надомната работа. Няма издаден подзаконов нормативен акт, в който конкретно да бъдат определени задълженията и отговорностите както на работодателите, така и на работещите при работа в „хоум офис”. Това затруднява в голяма степен работодателите, които имат желание да изпълняват съвестно задълженията си за опазване здравето и живота на своите служители, работещи в такава среда”, коментира е д-р Титопулу.
Съгласно българското законодателството, работодателят следва да проверява: дали се поддържа пода чист в помещението, в което работи служителя, отговаря ли работното му място на наредбата за безопасност при работа с видеодисплей, разполага ли с работна маса, бюро, използва ли стабилен и ергономичен стол, има ли осигурено достатъчно пространство за безопасно изпълнение на другите задължение, каква е осветеността на хоум офиса и т.н. Това задължение е затруднено от необходимостта проверките да се правят в домовете на служителите. При неизпълнение обаче, работодателят носи административно наказателна отговорност.
„Освен психичното здраве на работещите, има много други неща, които крият опасности и следва да им бъде обърнато специално внимание. Става въпрос за новата нормативна уредба, която до някаква голяма степен да отразява новата реалност… От една година трудовият свят работи по нов начин. И нищо не ни подсказва, че този нов начин и работа от разстояние ще бъдат прекратени след края на пандемията. През цялото това време ние чакаме нормативна уредба, указания, методическа помощ, която да направи по-ясна рамката на тази нова реалност”, заключи д-р Титопулу.