Саудитска Арабия иска да преобърне енергийния свят

Саудитска Арабия притежава огромно предимство от гледна точка на изобилното си слънце и вятъра в региона на Червено море, както и огромните площи от неизползвана земя
(снимка: CC0 Public Domain)

„Дошъл е краят на ерата на изкопаемите горива”, крещят природозащитници и еко-активисти. „Дошла е ерата на възобновяемата енергия”. Но не слушайте какво говорят активистите. Гледайте какво правят богатите и големите. Компании за дистрибуция на петрол инвестират в бизнеси с електромобили и соларни покриви. Саудитска Арабия пък строи заводи за „зелен” водород. Тя е решена да стане господар на пазара на чистото „гориво”, който се оценява на 700 милиарда долара.

Изгорелите от слънцето полета и постоянният бриз на Червено море правят северозападния край на Саудитска Арабия първокласен терен за това, което кралството се надява да превърне в глобален център за „зелен” водород. Докато правителствата и индустриите търсят по-малко замърсяващи алтернативи на въглеводородите, най-големият износител на суров петрол в света не иска да загуби лидерството си в енергийния свят, отбелязва Bloomberg.

Затова сега Саудитска Арабия се е заела да изгражда завод за 5 милиарда долара. Той ще е захранван изцяло от слънчева и вятърна енергия. Планира се да бъде сред най-големите производители на „зелен” водород в света. Това трябва да стане факт, когато бъде готов и планираният мегаполис Неом през 2025 година.

Накратко, идеята е пустиня с размерите на Белгия да се превърне в оживен мегаполис, захранван от възобновяема енергия. Задачата е поверена на Питър Териум, бившият главен изпълнителен директор на RWE AG – най-голямата енергийна компания в Германия, и поделението Innogy SE, занимаващо се с чиста енергия. Задачата му е колосална: държава, зависима от нефтодоларите, да стане цар на пазара на незамърсяващите „горива”.

„Никога не съм виждал или чувал за предизвикателство с подобно измерение”, казва Териум. „Прекарах последните две години, въртейки ума си около това как да започнем „от нулата”, и сега сме в режим на изпълнение”.

Водородът се превръща от нишов източник на енергия в голям бизнес. Само Европейският съюз е ангажирал 500 милиарда долара за увеличаване на водородната си инфраструктура. Великобритания е домакин на 10 проекта за отопление на сгради с водород. Китай въвежда автобуси с горивни клетки и други търговски превозни средства. Япония планира да използва водорода за производството на стомана.

Други също инвестират мощно във водород, след като се видя, че това е по-ефективното еко-решение за чиста енергия. И сега всички тези страни се борят за позицията на бъдещия глобален лидер. А експертите сочат Саудитска Арабия като победител в тази надпревара.

Това би трябвало да означава много потенциални клиенти за централата, наречена Helios Green Fuels. Саудитска Арабия се насочва към превръщането си в най-големия доставчик на водород в света – пазар, който според BloombergNEF може да струва 700 млрд. долара до 2050 г.

Изготвят се чертежи и се обявяват стратегии, но… все още е рано. Водородът е скъп за производство без изхвърляне на парникови газове, труден е за съхранение и е силно запалим.

„Зеленият” водород се добива чрез използване на възобновяема енергия за електролиза. Настоящите разходи за производство на килограм са малко под 5 долара, според Международната агенция за възобновяема енергия.

Саудитска Арабия обаче притежава огромно предимство от гледна точка на изобилното си слънце и вятъра в региона на Червено море, както и огромните площи от неизползвана земя. Разходите на Helios вероятно ще бъдат сред най-ниските в световен мащаб. Така ще може да се достигне до цена от 1,50 долара за килограм до 2030 г., според BNEF. В Европа, според специалистите, доста дълго производството на „зелен” водород ще остане по-скъпо.

„В никакъв случай няма да могат сами да произвеждат целия водород [на света]”, казва Териум. Но предимствата са очевидни.

Има и други предизвикателства: страната произвежда една осма от световните доставки на нефт, но в момента нейният оперативен капацитет за добив на възобновяема енергия е малък според регионалните стандарти. За реализиране на проекта за зелен водород ще са нужни, като за начало, 4 гигавата нови мощности за добив на слънчева и вятърна енергия. „Бидейки първата ВЕИ електроцентрала от гигаватов мащаб, ние ще имаме предимство в развитието на по-нататъшни иновации”, казва Териум.

Като за начало Helios ще произвежда 650 тона водород на ден чрез електролиза. Той ще се превръща в 1,2 милиона тона годишно „зелен” амоняк. Американската компания от Пенсилвания Air Products and Chemicals Inc. ще изкупува целия този амоняк, който е по-лесен за транспортиране от течния или газообразния водород, и ще го преобразува обратно във водород на мястото на доставка при клиентите.

Това не е всичко. „Няма да чакаме, докато този проект стане факт през 2025 г., за да мислим за допълнителен капацитет”, казва неговият ръководител.

Пазарът скоро ще е готов да поеме продукцията на мега-завода. Тринадесет държави по света вече имат въведени водородни стратегии, а други 11 подготвят своите, според BNEF. Германия наскоро заяви, че ще се нуждае от „огромни” количества зелен водород и се надява Саудитска Арабия да бъде неин доставчик.

„Интересът, който Саудитска Арабия има от инвеститорите, ни кара да вярваме, че има стабилна икономическа обосновка за водорода, дори при текущите цени”, каза говорител на енергийното министерство на кралството.

Едновременно с всичко това местната власт се опитва да увеличи собственото си оскъдно използване на възобновяема енергия. В момента там има под 700 мегавата мощности. Страната планира да задоволява половината от нуждите си от енергия от възобновяеми източници до 2030 г. и вече има няколко проекта в процес на изграждане или на стартова линия.

Наред с това Саудитска Арабия е една от малкото страни, които редовно изгарят суров петрол за производство на електроенергия. Силно замърсяващата практика достигна четиригодишен връх през август и критиците казват, че енергията, използвана от завода в Неом, трябва да бъде насочена към националната мрежа.

И все пак фокусът на този мега-проект си остава върху износа.