Огромни групи от населението и бизнеса у нас остават далече от дигиталния свят
(снимка: CC0 Public Domain)
Броят на участниците в дигиталните процеси у нас нараства, но въпреки това страната ни е в зоната на последните места в Европейския съюз по показателите за цифровизация, сочи анализ на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.
По отношение на населението, и в шестте основни категории, в които CBN следи развитието на дигиталните процеси в страната, има ръст на участниците. Въпреки това резултатите класират България между 20-то и 27-мо място от 27 страни членки на ЕС, сочи анализът, базиран на Европейската статистическа обсерватория за състоянието на цифровизацията в страната в сравнение с ЕС27.
В две категории се придвижваме по-напред за последните 5 години – достъп до интернет през компютри (20-то място) и през мобилни телефони (23 място) и използване на облачни услуги (26-то място), отбелязва CBN в блог публикация. 27% или близо 1,9 милиона от българите са ползвали някаква услуга, свързана с електронно управление, което ни отрежда 26-то място в ЕС.
В 12 от 13-те основни категории относно дигитализацията на бизнеса отбелязваме ръст през 2020 г. спрямо 2019 г. Но въпреки това резултатите, сравнени със страните от ЕС27, продължават да са силно изоставащи. В 4 от основните категории заемаме последното 27-мо място. В 7 категории се придвижваме напред, като най-високо място (20) България заема по отношения на предприятия (10+ служители), използващи анализи на данни и достъп до интернет (22-ро място).
Положителна тенденция е, че пандемичната 2020 донесе ръст и в България с много нови участници в редица дигитални процеси, както при частните лица, така и при бизнеса, отчита анализът.
Огромен скок се забелязва при мобилния достъп до интернет в страната, електронната търговия и използването на облачни услуги. Наблюдава се ръст и при участниците от публичните власти, които ползват е-услуги.
При бизнеса CBN наблюдава огромен ръст и във фиксирания, и в мобилния интернет, в работещите (и МСП, и едър бизнес), които използват компютър с достъп до интернет, както и в абсолютния обем на електронните продажби.
Страната ни се придвижва в правилната посока, но с много по-бавни от възможното и необходимото до момента темпове, които оставят огромни групи от населението и бизнес далече от дигиталния свят. Все още липсват ясна технологична политика, видими ИКТ бюджети в публичния сектор, както и организационни ресурси и кадри, заключава CBN.
Електронно гласуване не трябва да има, защото купуването на гласове ще стане още по-лесно и прикрито. Аз гласувах машинно с надеждата да има по-малко манипулации с броенето на гласовете. Просто в България не знаеш кой на кого е човек и човешкият фактор трябва да се премахва, където е възможно.
Интересно отиват ли резултатите от електронното гласуване и някъде в Европа?
Май на всички е ясно, че колкото по се тулим, толкова по се разтулваме.
И понеже съм от по-вехтото поколение – някак си не мога да приема, че все се
подслушваме и подглеждаме дигитално и винаги има в нетовете и по един стар руски цигански катун.
Както и да е, ще видим на кое място сме и по това.
На младите и образованите не им се слугува, а и на дъртите и изпатилите също.
А маймуняка рекъл, че няма. Нарича се машинно … но е електронно. Капиш.
Руската подлога се изказа че има електронно гласуване , смях в залата.
Anonymous 06/04/2021 13:44 Електронно управление и електронно гласуване са две различни неща. В момента електронното гласуване е по-скоро експеримент.
Ако беше гласувал електронно пак ти щеше да ревеш, че примера който дава, обърква старите хора, които не разбират. Та мрънкането и мрънкалниците са безкрайни понятия.
Томислав Дончев, който похарчи над 2 милиарда за електронно управление като назначи шеф на държавната агенция в ресора,
предпочете да гласува с хартиена бюлетина.