Започна ли голямата „офлайн“ миграция

Би било хубаво, ако в „онлайн-ерата“ сме разбрали кое е по-добре да се случва изцяло… офлайн
(снимка: CC0 Public Domain)

Замисляли ли сте се, че най-силната ни връзка през 2020 г. беше тази с… интернет?! Работа онлайн, учене онлайн, срещи с приятели онлайн… филми онлайн, телевизия онлайн. Прекарахме десетки часове в Zoom, Teams или Meet, научихме се да си слагаме филтри на лицето в Instagram или фонове в Zoom, даже да правим гимнастика или йога с инструктор онлайн!

Какво излезе? Преди две години си мислехме, че интернет е най-дълбоко проникнал в ежедневието ни, в работата ни и в човешкото ни общуване – а то се оказа, че можело и много повече.

Но сега сме изтощени от това. Мнозина говорят за умора от Zoom или даже гадене от Zoom. Тук-там различни познати обявяват „ваканция от интернет“ или най-малкото от социалните мрежи.

Netflix отчете най-слабото си първо тримесечие от осем години насам – а през 2020 г. се радваше на „исторически“ ръст. Tinder призна, че повече от половината от потребителите от Поколение Z изобщо нямат намерение да използват пак неговите функции за видеочат. Изтеглянията на Clubhouse – новата, изцяло аудио социална мрежа – спаднаха значително в последно време.

Това не е неочаквано за специалистите. Писателката Сафи-Халан Фара предсказа постпандемично бъдеще, в което нашата култура дава приоритет, наред с други неща, на „искреност“, „комунизъм“ и „изключително офлайн присъствие“. Писателят Люк Уинки прогнозира 10-седмичен период на отказ от интернет.

Друг популярен автор наскоро сподели, че „идеята за по-нататъшно взаимодействие само чрез екрана с моите приятели и близки след една година, препълнена с интернет-взаимодействие, ме кара да искам хвърля телефона си в Тихия океан“. И май това описание е най-истинско – нима на мнозина не ни се иска вече да метнем телефоните си в коша, чувайки за поредната Zoom бизнес-среща?

Всичко това идва на фона на осъзнаването колко много хора са пленници на съвременните социални медии. Вече сме се замисляли за това как тези „платформи“ извличат пари от нашето наивно пребиваване онлайн – следят всяка наша стъпка, какво четем, от какво се интересуваме, какво ни провокира, какво мислим по дадени въпроси.

Някои от нас дори вече имат онзи синдром, наречен „страх да не пропуснеш нещо“ – опасение, че ако не си онлайн, ще пропуснеш нещо изключително важно. Това води до постоянна тревожност и напрегнатост.

Показателно е, че точно едни от най „хай-тек“ хората започнаха да популяризират школата на „добре прекараното време“ – време, прекарано във възстановяване от часовете, потрошени в пристрастяващи приложения. Започнаха да ходят на „ваканции офлайн“, „хижи за „дигитален детокс“ и даже спа-центрове за „пълно изключване“ от света.

Нарича се „криза на цифровото внимание“. Някои от тези хора дръзнаха да кажат, че сме достигнали етап на „понижаване на човешкото ниво“ – състояние, в което използването на социалните медии е довело до намаляване на основните социални функции на човека.

Изглежда, че всички сме изморени от онлайн присъствието, но и усещаме – къде по-осъзнато, къде по-интуитивно – че нещо не е наред в това „онлайн живеене“. Осъзнахме, че има много неща, които просто няма как да се случват в интернет. Осъзнахме, че има неща, които не бива да са в интернет.

И било хубаво, ако след цялата тази „онлайн-ера“ сме разбрали кое е по-добре да се случва в интернет и кое – изцяло офлайн. Би било полезно, ако сме разбрали за какво има смисъл да поглеждаме сегиз-тогиз екрана на телефона си и кога е моментът да изключим звука и да си дадем почивка от виртуалното.

Назрял е моментът е да гледаме на Мрежата като на тока и водата и всички други комунални услуги: той е полезна услуга, която обаче използваме целенасочено за конкретни задачи. Ако използваме интернет за спортните си дейности, за слушане на концерт или за среща с близки приятели, които можем да срещнем и физически, то значи нещо не е наред – не в уеб-а, а в самите нас.

Не е нужно да хвърлим телефоните си в коша, но е нужно да върнем реалния си живот офлайн, а интернет да остане само един полезен инструмент, който използваме премерено.