Работата от вкъщи има редица негативни ефекти за служителите, свикнали да бъдат в офиса
(снимка: CC0 Public Domain)
Три четвърти от анкетираните служители на различни компании се оплакват, че се чувстват по-зле след една година дистанционна работа, наложена от разпространението на коронавируса в глобален мащаб.
През изминалата година, от началото на масовия преход към работа от разстояние, служителите не са успели да се адаптират към новите условия. Те се борят с разсейване у дома, стрес и усещане, че винаги са на работа. Тези констатации се съдържат в проучване, проведено от компанията Egress в САЩ и Великобритания.
Близо три четвърти (73%) от анкетираните служители казват, че се чувстват по-зле в резултат на продължителната работа от вкъщи. В същото време 66% от родените в периода от 1980 до 2001 г. са „уморени”, докато сред родените в периода от 1946 до 1979 г. само 34% от анкетираните са изразили подобни оплаквания.
След една година работа от вкъщи, много служители все още използват същите импровизирани „офиси”, които създадоха за себе си през март 2020 г. Само 28% от отдалечените служители имат специален офис или работно място. Останалите трябва да споделят работното пространство с други членове на семейството.
Комуникационните навици са се променили по очевидни причини: 85% от служителите изпращат повече имейли, а 77% използват инструменти за видеоконферентна връзка по-често, отколкото преди пандемията.
Интересното е, че преди пандемията 43% от анкетираните са работили постоянно в офиса, но само 28% планират да се върнат там след края на пандемията. Приблизително 68% от служителите планират да бъдат гъвкави и само 5% възнамеряват да работят напълно отдалечено, след като офисът им отвори отново.
В проучването са участвали 500 ръководители на ИТ отдели и 3000 финансови, юридически и медицински специалисти.
:o) 29/03/2021 17:28 Ей тоя умния понеже първия път се испляска, ама така, ч нищо не му се разбра – кои били селяните, кое крепостните стени, реши да се повтори.
Та дистанционен затвор било и водело до проблеми в общуването. Ами да ти кажа, говори за себе си.
Явно си някой работодател с неизживени комплекси всички да са му “под ръка” и да той да ходи и да раздава шпиц команди и всички да му треперят.
по принцип и на 4ти километър, всеки има своята версия 🙂
Въпроса е кое е нормално и кое не е.
Дистанционния ЗАТВОР води до психични отклонения и проблеми в общуването. Точка.
Някой пак е засмукал палеца и е изсмукал цяла статия. Щото както рече първия коментиращ, ако ставам и хвърча да се оправям и да изляза и или да карам кола един час в трафика или да стоя из автобуси да ми кашлят във врата, ще е по-релаксиращо …
Аз като един асоциален тип, се чувствам перфектно вкъщи.
А пък и след като мога да се изнеса от София на село, направо не искам и да чувам за офис.
Искат феодалните фирми хората да са затворени по офисите под строг режим и надзор.
въобще даже, хладилника ми е на 8 метра, пълен с мезета и бирички, отскачам на често да си щипвам по нещо а ако нещо се изнервя и хоп биричка тук на бюрото ми… но това е уморително явно за някои 🙂
В древна Русия е имало и дума за това – КРЕПОСТНИ СЕЛЯНИ.
Цял ден работят каквото работят , но не напускат крепостните стени 🙂
Уморени били. Само манипулации и тенденциозна пропаганда срещу дистанционната работа.
Да ставаш всяка сутрин в 5 или 6 сутринта и да бързаш като луд да пътуваш до офиса да не би да не е стрес и умора и загуба на време в задръствания и дишане на изгорели газове и мръсен въздух дишан от тълпи хора. След работа пак пътуване в задръствания докато се прибереш ще е станало 21 – 22 часа вечерта. Много ободряващо.