Превръщането на домашния офис в норма породи нов феномен в баланса между работа и семеен живот (снимка: CC0 Public Domain)
В 8 сутринта тя потегля към офиса на кантората, в която работи. Той се протяга, налива си кафе, сяда на масата в хола и отваря лаптопа си. Тя е адвокат. Той – изпълнителен директор на технологичен стартъп.
Хиляди семейства напоследък живеят така. Сутрин жената се облича подходящо и излиза за работа, а мъжът ѝ остава вкъщи пред компютъра си. Тя може да е учителка или акушерка или пък юристка. Той работи в някоя технологична фирма, например разработчик на софтуер или борса за криптовалути.
Изглежда се е зародила нова тенденция: когато съпругите тръгват сутрин към офиси, класни стаи или болници, те махват за довиждане на съпрузите си, които си остават у дома.
Тук няма „размяна на ролите“, типични за едно време. В края на краищата мъжете все пак работят, а не се занимават с домакинството – те не готвят, не чистят и не се грижат за деца.
И все пак е налице една неочаквана „рожба“ на дистанционната работа: възходът на отдалечения съпруг.
Мъжете и жените се „специализират“ в различни професии. Работата в индустрии като компютърни науки и инженерство се заемат повече от мъже. Учителството, детските грижи, медицинските сестри – това са професии, доминирани от жени. При юристите и лекарите може да се каже, че има баланс.
Различните професии предполагат различни подходи към дистанционната работа. Колкото и да си говорим за телемедицина, истината е, че лекарите трябва да срещнат пациентите си лично. Адвокатите могат да бъдат обвързани с определен район или държава.
Междувременно най-високо ниво на гъвкавост при дистанционна работа отчитат индустриите, свързани с програмирането и технологиите, архитектурата, инженерството, свободните професии. Около половината от хората, работещи с компютър или математика, правят това дистанционно на пълен работен ден.
Резултатът е, че като цяло за мъжете е една идея по-лесно да работят „от където си искат“. Проучване, проведено от консултантската компания McKinsey, установи, че 38% от мъжете имат възможност да работят дистанционно на пълен работен ден – в сравнение с 30% от жените. Приблизително половината от жените съобщават, че изобщо нямат възможност да работят дистанционно – в сравнение с 39% от мъжете.
Това може да звучи като доста неизгодно положение за жените. И все пак не е чак толкова несгодно. Двойките правят компромиси по всякакви начини, за да останат заедно в живота си.
Ако на нея ѝ бъде предложено голямо повишение, при условие, че се премести в далечен град, може да се наложи да го откаже, ако неговата работа е в друг град и няма как да се разделят. Но ако единият работи дистанционно, това осезаемо променя уравнението: географското освобождаване на единия от партньорите дава възможност на другия да се изкачва по кариерната стълбица.
С други думи, възходът на тенденцията на дистанционния съпруг изглежда като една значителна, положителна промяна в динамиката на семейството и работата, на баланса между заетост и личен живот.
Жените продължават да напредват в области като право, медицина и академични среди, а възможността техните партньори да работят от разстояние разкрива нови перспективи за двойките да съчетаят отлично най-важните неща в съвместния си живот.