OLED екранът, резистори и кондензатори се извличат лесно с потапяне във водата
(снимка: ACS Applied Materials & Interfaces 2021)
Да разглобим множеството деликатни частици, които съставляват съвременните електронни устройства, не е проста работа – но това е необходимо, ако трябва да ги рециклираме. Типичните за този процес трудности са причина за натрупването на много милиони тонове електронни отпадъци всяка година. Но новите изследвания показват, че можем да премахнем този проблем, като… разтваряме ключовите компоненти във вода!
Учени от китайския университет Тиендзин са разработили нов тип нанокомпозитен материал на базата на цинк, който може да се разтваря във вода, става ясно от публикация на Американското химическо общество. Идеята е материалът да се използва за временни електронни схеми. Но екипът е установил, че не е достатъчно проводим за потребителски устройства.
Търсейки начин да отстрани този недостатък, екипът модифицирал нанокомпозита на базата на цинк, като добавил сребърни нанопроводници. Така материалът станал силно проводим. След това сместа била отпечатана върху разградим полимер, наречен поливинилов алкохол. Веригите са втвърдени чрез химични реакции, предизвикани от капчиците вода.
Резултатът е нанокомпозитни платки, които били опаковани в обвивки, изработени от още поливинилов алкохол. Учените експериментирали, като добавили сензори за измерване на сърдечната честота, нивата на кислород в кръвта и броя на стъпките. Така се получил пълнофункционален смартчасовник.
Експериментът на китайските учени с прототип на разтворим смартчасовник
(снимка: ACS Applied Materials & Interfaces 2021)
При тестването носимият прототип показал, че издържа на навлажняване от пот, но перфектно се разтваря във вода. Когато цялото устройство бъде потопено, полимерният корпус и веригите се разтварят напълно в рамките на 40 часа. Това, което остава за лесно извличане, са OLED екранът и неговият микроконтролер, заедно с резистори и кондензатори, включени в схемите.
Прототипът е далеч от вида на интелигентните часовници, които днес носят разни хора на китката си. Но учените вярват, че са положили основите на „преходно устройство със сравними характеристики”.