Лазери предават интернет между градове

Предаването на интернет по въздуха, чрез лазери, бе във фокуса на проект на Alphabet – компанията-майка на Google, но това начинание бе загърбено от фирмата. Едно друго начинание, наречено „проект Taara“, е съхранило постигнатото от първоначалния екип и преди броени дни демонстрира жизнеспособността на технологията в нов тест между два града, разделени от река Конго.

Идеята на „лазерния интернет“ е да свърже отдалечени региони с глобалната мрежа чрез излъчване на лазери от балони или някакъв друг вид летателни апарати на голяма височина. Използването на балоните се оказа несгодно. Но въпреки това в технологията на лазерите „има живот“, отбелязва NewAtlas. В края на краищата безжичните оптични комуникационни системи биха могли да помогнат за свързването на общности, където не е възможно да се изграждат сложни мрежи от подземни оптични влакна и където клетъчният или сателитният интернет е нестабилен или твърде скъп.

Именно това е целта на „проект Taara“. В най-новата технологична демонстрация екипът излъчи интернет сигнал от Бразавил, Република Конго, до съседния град Киншаса в Демократична република Конго. Градовете са разположени на 4,8 км един от друг. Ако интернет връзката между тях би била изграждана с традиционни оптични влакна за пренос на интернет, ще са необходими повече от 400 км кабели, за да се преодолее бариерата – реката Конго. В резултат на това интернет връзките в Киншаса са далеч по-скъпи.

[related-posts]

В продължение на 20 дни въздушната лазерна връзка е осигурявала почти 700 TB данни със скорост до 20 Gbps, при наличност на услугата от 99,9%. Разбира се, предаването на тънкия лъч на открито никога няма да бъде напълно надеждно поради намесата на птици, дъжд, мъгла и други временни физически „прегради“, които могат да попаднат на пътя на лазерния лъч. И все пак постигането на стабилна връзка е доста забележително.

Голяма част от това се дължи на технологията, според екипа. Лазерът – невидим с невъоръжено око – е лъч с дебелината на клечка за зъби. Той може да попадне в соята цел с отклонение не повече от 5 см при разстояние от 10 км. Приемният терминал е проектиран да открива светлината от лазера-подател и да се „заключва“ към лъча, като автоматично регулира огледалото, за да поддържа връзката, дори когато лъчът има отклонения.

И макар че комерсиалните разработки за сателитен интернет са вече доста напреднали и покриват света със своите услуги, лазерната връзка ще има своето място, убедени са изследователите: това е поне още един инструмент за свързване на отдалечени региони и им позволява да имат достъп до интернет по-надеждно и на по-добра цена.