НАСА отлага кацането на хора на Луната за 2025 г.

От 50 години човешки крак не е стъпвал на Луната
(снимка: NASA)

Следващата мисия на НАСА за кацане на хора на Луната е отложена за 2025 г., съобщи администраторът на космическата агенция Бил Нелсън. Изместването на срока се дължи на комбинация от фактори – пандемията, съдебни дела и бюджетни дефицити. Все пак агенцията остава ангажирана с план за 10 кацания на Луната.

От 50 години човешки крак не е стъпвал на Луната. Тогава успехът бе постигнат с проекта „Аполо”, който изведе хората на Луната само осем години след стартирането си, припомня NewAtlas. Настоящият проект на име „Артемида” все още не е повторил успеха, въпреки че започна през 2012 г. и наследи десетилетия на технологичен напредък.

Според НАСА, сегашният неуспех се дължи на редица фактори. Пандемията на Covid-19 причини забавяния. Парите, гласувани от Конгреса, не са достатъчни за завършване на мисията. Предишната дата за кацане на екипаж на Луната беше счетена за технически неосъществима.

Освен това месеци забавяне имаше и по делото, заведено от Blue Origin относно договора, определящ SpaceX за главен доставчик на совалката за извеждане на астронавтите и полезните товари до лунната повърхност.

Първоначално планирано за не по-късно от май 2024 г., следващото кацане сега е насрочено за 2025 г. Въпреки това първата лунна мисия без екипаж в рамките на проекта „Артемида” – изстрелването на капсулата Орион – все още предстои. То е насрочено за февруари 2022 г. Тази мисия ще отведе космическия кораб около Луната, преди да го върне на Земята, поставяйки началото на „Артемида 2”.

Мисията ще отведе астронавтите в окололунен полет, при който те ще изминат 64 000 км покрай Луната – далеч повече от който и да е човек, някога пътувал от Земята до нейния спътник. Това ще бъде последвано от роботизирана мисия за кацане и накрая с кацане на екипаж в подпроекта „Артемида 3”.

Все пак ентусиазмът на хората от НАСА не стихва. След кацането на Луната предстои и „завоюване” на Марс, зарече се заместник-администраторът на НАСА Пам Мелрой.