Природата е безкраен източник на вдъхновение за дизайна на роботи. Инженери от Станфорд са разработили роботизирани „нокти”, вдъхновени от ноктите на сокола, които позволяват на дронове да кацат върху много различни повърхности, както и да хващат или улавят предмети доста сполучливо.
Повечето мултироторни дронове се нуждаят от равна площадка за кацане и не могат да се приземяват върху нееднородни и несъвършени повърхности. Птиците, от друга страна, могат да кацат където си поискат – по жици, клони и первази, без никакво затруднение. Затова изследователите от Станфорд решили да проектират чифт крака, подобни на тези на птиците, които биха могли да предоставят на дроновете същата гъвкавост и адаптивност.
Нарекли са системата „Stereotyped Nature-inspired Aerial Grasper” (SNAG). Тя се основава конкретно на структурата на краката и ноктите на сокола-скитник. SNAG има двигатели, които действат като мускули, и проводници, които действат като сухожилия. Кракът абсорбира удара при кацане и кара ноктите да се затварят – в рамките на 20 милисекунди. След това „глезенът” се заключва и акселерометърът регистрира, че роботът е кацнал. После балансиращият алгоритъм стабилизира робота, така че да не се преметне напред или назад.
Изследователите твърдят, че системата позволява на летящите роботи да кацат и почиват на различни повърхности при различни условия. Тестовете в гора са показали, че SNAG може да кацне и да се задържи върху клони с различна дебелина, неравности и издънки, независимо дали са сухи или хлъзгави заради вода. В други тестове екипът е показал още, че тези „нокти” могат да улавят предмети, хвърлени към дрона, като торби с боб и тенис-топки.
Изследователския екип вярва, че системите SNAG могат да помогнат на дроновете да почиват и евентуално да се презареждат между полетите, за да разширят пробега си. От друга страна, подобни летящи апарати могат да се използват за пренасяне на товари, вдигане и поставяне на предмети, без да е необходимо да спират.