Защо все повече държави забраняват добива на биткойн

Проблемът с биткойн и други криптовалути е голямата консумация на енергия
(снимка: CC0 Public Domain)

Все повече правителства по света забраняват копането на биткойни на територията на техните държави. Под въпрос ли е съдбата на криптовалутите в условията на глобална енергийна криза?

Напоследък биткойн преживява трудни времена – цената му отново бележи антирекорди. Въпреки това в близко бъдеще най-популярната криптовалута и нейните „роднини” могат да се сблъскат с още по-големи проблеми. След пълната забрана на биткойните в Китай, постепенно и други страни въведоха подобни ограничения, а многобройни ферми за добив на криптовалута започнаха да мигрират към други дестинации.

Отначало северните страни, Казахстан, Иран, Косово и Абхазия се превърнаха в рай за крипто-миньорите. Но през последните месеци и тук започнаха да възникват сериозни проблеми за желаещите да копаят криптовалути, отбелязва в публикация по темата Fortune. Работата на фермите за криптовалута доведе до спиране на тока по целия свят – от Техеран до Алмати, а местните власти възнамеряват да се борят с това с всички налични средства.

Косово се превърна в рай за крипто-миньорите, благодарение на относително евтиното електричество, доставяно от местните въглищни електроцентрали. Сега обаче регионът трябва да внася природен газ и 40% от електроенергията му идва от чужбина. На 31 декември Косово обяви „забрана за производството на криптовалути на цялата територия”. Ситуацията се влошава от факта, че повечето крипто-миньори избират да не плащат за ток, използвайки незаконни връзки.

Иранските градове също бяха засегнати от проблеми с тока през май. Заради претоварване на електроцентралите, Техеран въведе четиримесечен мораториум върху добива на биткойни, а от 28 декември и нови ограничения. Според официални оценки, добивът на криптовалута представлява 3-4% от общото натоварване на електропреносните мрежи. Забраната ще продължи до средата на март.

Доскоро едно от най-привлекателните места за крипто-миньорите беше Казахстан. Миналата есен проучване на университета в Кеймбридж установи, че страната заема 22% от целия добив на криптовалута – когато фермите мигрираха тук от Китай, от значение беше и географската близост на страната.

Въпреки това от средата на миналия юли в Казахстан започнаха прекъсвания на тока. В резултат на това през септември властите въведоха режим, който частично ограничава използването на електроенергия от 50 регистрирани крипто-миньори. Два месеца по-късно влезе в сила закон, който ограничи консумацията на енергия от всеки нов крипто-миньор и определи таван на общата консумация на енергия в индустрията.

В Исландия, богата на евтина енергия от геотермални източници, крипто-миньорите се конкурират с производителите на алуминий и центровете за данни, а страната вече страда от прекъсвания на тока. В резултат на това, на 7 декември беше обявено, че заявките за доставка на електроенергия на нови крипто-ферми няма да бъдат удовлетворени.

На 12 ноември в Швеция представители на местните власти изпратиха отворено писмо до регулаторите и искане до ЕС за забрана на добива в целия Съюз. Основният им аргумент е, че „зелената” енергия не се изразходва за реалните сектори на икономиката, което предотвратява „зелената революция” в ЕС. Писмото уточнява, че с електричеството, използвано за копаене на един биткойн, среден електрически автомобил може да измине 1,8 милиона км.

Няколко дни след шведския манифест, някои норвежки служители казаха, че зелената енергия е трудно да бъде оправдана чрез копаене на биткойни – тя е необходима за производството на алуминий и в стоманодобивната индустрия.

И накрая, малка Абхазия, с население от около 250 000 души, имаше 625 крипто-ферми през 2020 г. През същата година добивът на биткойни в страната доведе до увеличаване на потреблението на енергия с 20%, а в средата на ноември 2020 г. започнаха прекъсвания на тока в домовете и бизнесите. Правителството официално забрани добива – ситуацията се усложнява от факта, че правоприлагащите органи трябва буквално да проникват в домовете на жителите, тъй като тайните мини-ферми често се намират точно в кухните и спалните.

Добивът в Съединените щати също е под въпрос. В богати на енергия щати като Тексас и Кентъки по време на пиковите периоди през зимата и лятото местните енергийни мрежи показаха, че не са предназначени за копаене на криптовалути и е малко вероятно фермите да искат да спрат работата през това време.

Според експерти от индустрията, проблемът с биткойн и други криптовалути е, че тяхното производство увеличава консумацията на енергия в момент, когато светът просто няма достатъчно енергиен капацитет за това.

Коментари по темата: „Защо все повече държави забраняват добива на биткойн”

добавете коментар...

  1. ха

    Те явно електроцентралите са си напълно натоварени, но консумацията е по-голяма, което предизвиква прекъсванията! А определено никой не иска да има прекъсвания на тока заради излишни консуматори… Излишните мощности винаги могат да се използват за производство на алуминий, както беше отбелязано.

  2. 75%

    75% е тпочният процент 25% се оставят в резерв винаги за пикови натоварвания иначе амортизацията ти изажда рентабилността ‘)

  3. мхм

    тва държави ли са бе ахахахааха, диктаторски кочину, на никой не му дреме за тях

  4. Невярващ

    Глупости! Нали си плащат консумираната енергия в общия случай. Мечтата на всяка електроцентрала е да бъде 100% натоварена. Само тогава има 100% рентабилност.

Коментар