На онлайн платформите нерядко има реклами, публикувани от измамници, но липсват регулации, които да изискват отговорно поведение
(снимка: CC0 Public Domain)
Големите технологични компании, собственици на мащабни онлайн платформи, трябва да бъдат задължени да възстановят разходите на жертвите на онлайн измами. Това обявиха британските законодатели като част от по-мащабни усилия за борба с нарастващата епидемия от онлайн измами във Великобритания. Голям брой граждани подкрепят предложението. Ако идеята бъде одобрена и реализирана, това може да даде отражение върху цялата онлайн индустрия в глобален мащаб.
Сред банките съществува доброволен кодекс за възстановяване на разходите на жертвите на измами, които са направили достатъчно, за да се защитят, но все пак са попаднали в клопката на мошеници. В света на онлайн платформите нерядко има реклами, публикувани от измамници, но няма регулации, които да изискват подобно отговорно поведение от социалните медии и другите уебсайтове, където се публикуват рекламите на измамниците.
Това е причината британците да настояват за нов закон, задължаващ онлайн-платформите да компенсират жертвите на измами, обясни Мел Страйд, председател на междупартийната комисия по финансите на Великобритания, пред Ройтерс.
„Правителството трябва да разгледа някакъв вид споразумение”, посочи той. Подобна договореност би била аналог на принципа „замърсителят плаща”, който се прилага в сферата на екологията.
„Онлайн платформите хостват [измамнически реклами], като всъщност не полагат достатъчно усилия, за да премахнат подобно съдържание. Те наистина имат финансова полза, защото получават приходите от рекламата”, каза Страйд.
Гражданска инициатива
В момента е на ход онлайн подписка, с която британски граждани призовават за същата мярка – законодателство за защита от онлайн измами. „Технологичните компании не правят достатъчно, за да ни предпазят от онлайн измами, опасни продукти и фалшиви ревюта… Настояваме правителството да въведе нови строги закони, за да накара технологичните гиганти да ни защитят онлайн”, гласи подписката. В нея вече има над 88 хиляди подписа.
Приблизително един от всеки десет британци е пострадал от онлайн измами (скам) в социалните медии или в търсещите машини, според проучване на Which?, проведено през 2020 г., посочват инициативните граждани.
Индустрията мълчи
TechUK – търговска организация, която представлява големите технологични компании във Великобритания, включително Facebook, Twitter и Microsoft, засега избягва да коментира темата. През декември TechUK заяви, че някои нейни членове са се ангажирали да изискват потенциалните рекламодатели на финансови услуги да бъдат упълномощени от Британския орган за финансово поведение.
Все пак засега липсва каквато и да е времева рамка за прилагането на въпросните промени. Освен това, според TechUK, след първоначалния ангажимент на Meta, Twitter и Microsoft, останалите големи технологични платформи не са последвали инициативата.
Правителствени мерки
Коментарите на Страйд дойдоха в отговор на анонс на финансовата комисия, която публикува констатациите от доклад за икономическата престъпност. Комисията призова правителството сериозно да обмисли как да принуди онлайн платформите да помагат за възстановяване на средствата на жертвите на измами.
Великобритания се е превърнала в глобален епицентър за финансови измами, съобщи Ройтерс през октомври. Рекордните 754 милиона паунда (1 милиард долара) са били откраднати през първите шест месеца на миналата година.
„Смятаме, че правителството действа твърде бавно в различни области, за да настигне [тенденциите]… в много случаи хората са били тихо измамени с големи суми пари. Хората губят спестявания”, каза Страйд.
Ако британските власти пристъпят към въвеждане на подобно законодателство, това ще е прецедент, който може да послужи за разгръщането на подобни норми и в други страни. Според публикация на The Guardian от октомври миналата година, в повечето случаи измамниците разчитат на наивността и доверчивостта на онлайн потребителите, за да изкопчат пари от тях.
Най-често използваните мотиви са свързани с твърдения за „компрометирани профили” или „оферти за добри инвестиции”, на база на които измамниците приканват гражданите да преведат пари по сметките на мошениците.