Забраните за прилагане на технологии за лицево разпознаване все по-често отпадат (снимка: CC0 Public Domain)
Системите за обществено видеонаблюдение с лицево разпознаване предизвикват все повече дискусии, спорове и все по-остро противопоставяне. Полицейските служби и всички видове правоохранителни органи настояват за повсеместно използване на технологията, а граждански организации изтъкват все повече аргументи против подобни мерки.
Системите за обществено видеонаблюдение и лицево разпознаване започнаха да навлизат в практиката преди няколко години, но на много места бяха въведени временни забрани за прилагането им. Сега някои от тези забрани изтичат. Правохранителните органи настояват да няма нови забрани. Гражданските организации пък държат спорната технология да бъде строго регулирана и възможно най-ограничена. Законодатели, лобисти и производители са в недоумение как да намерят приемливия баланс.
Полицаите срещу забраните
Съобщенията за убийства в Ню Орлиънс, САЩ, са се увеличили с 67% през последните две години в сравнение с предшестващите ги две години, казва местната полиция. Службата е категорична, че за справянето с проблема има нужда от „всички възможни инструменти“. Градът е един от няколко, в които преди година беше въведена забрана за използване на системи за лицево разпознаване. Сега обаче срокът на забраната изтича и правоохранителите настойчиво изискват тя да не се подновява.
„Технологията е необходима за разследване на престъпленията и разкриване на извършителите,“ категорични са полицаите.
По аналогичен начин на много други места по света е налице изострено противопоставяне между гражданските организации, които настояват за забрана на лицевото разпознаване, и правоохранителите, които изискват забраните да отпаднат.
Гражданските организации срещу лицевото разпознаване
„В ръцете на полицията и други правителствени служби технологията за разпознаване на лица представлява заплаха за нашата неприкосновеност, свободно изразяване, информационна сигурност и социална справедливост,“ написа преди седмица в сайта си Фондация „Електронна граница“.
„Нашите лица са уникални идентификатори, които не могат да бъдат оставени у дома или заменени като откраднат идентификационен номер или компрометирана парола. Технологията улеснява скритото масово наблюдение на местата, които посещаваме, хората, с които общуваме, и, както се твърди, емоционалното ни състояние“, казват от Фондацията.
Освен този генерален проблем, има и други аргументи за забраната на използването на технологиите за лицево разпознаване. Например, много поручвания сочат, че технологията не е особено ефективна при разпознаването на хора от определени общности, например при чернокожите. Кампанията „Черният живот има значение“ представи аргументи по този въпрос, казват анализаторите.
Въпреки, че постоянно се полагат усилия за усъвършенстване на алгоритмите, засега резултатите сочат, че не може да се разчита особено много на технологията.
Моменти на криза
Поводите за активизиране на дискусията за лицевото разпознаване изникват постоянно. Резките увеличения на някои видове престъпления в определени периоди от време дават повод да се изисква допускането на използването на технологията, дори тя да е толкова несъвършена.
Например, нарасналият брой случаи на кражби и обири на магазини в някои американски щати е аргумент в полза на прилагането на спорната технология за видеонаблюдение. Това е причина местните правоохранители да се съпротивляват на забраната за използване на технологията.
Такива моменти на криза обаче не са рядкост и може да се очаква, че на фона на глобалната икономическа и политическа обстановка те даже ще зачестяват. Правозащитните организации пък имат основания да засилят своя отпор, тъй като в подобни смутни времена некоректното използване на технологията може да погрешни арести и набеждаване на невинни хора.