В тъмния уеб: Българският паспорт е третият най-скъп в света

Цените за български артикули и данни в тъмния уеб варират от 30,7 до 3523,3 лв. 
(снимка: CC0 Public Domain)

Един от тъмните уеб пазари незаконно е продал повече от 720 хиляди артикула и парчета данни на обща стойност 17,3 млн. щатски долара, твърди проучване. Изследванията показват, че български паспорт се продава на средна цена от 3523,3 лв., което е третата най-висока цена в сравнение с други страни.

Сред артикулите, установени в световен мащаб в проучването на NordVPN, има паспорти, лични карти, шофьорски книжки, имейл адреси, данни за платежни карти, мобилни телефонни номера, онлайн акаунти, влизания в банкови сметки и крипто-акаунти, както и други лични данни.

„Този единичен пазар е само върхът на един айсберг. Има над 30K уебсайта в тъмната мрежа в момента. Имайте предвид, че само 4% от целия интернет свят принадлежи към повърхностната мрежа, която е достъпна за всеки потребител онлайн”, коментира резултатите от проучването Адрианус Варменховен, експерт по киберсигурност в NordVPN.

Пазарът, анализиран от специалистите, е избран, защото е използван от някои големи хакерски групи в миналото, като тази, участваща в кражбата на данни на AT&T през август миналата година.

Българските паспорти са третите най-скъпи в света, със средна цена 3523,3 лв. Чешките, словашките или литовските паспорти са най-скъпите (средна цена 7018,2 лв.). Цената зависи от много фактори, включително колко трудно е да се фалшифицира документ, колко широк пазар има и колко често се купува.

Други български документи се продават на по-ниски цени. Фалшива българска карта за самоличност може да се купи за 138,8 лв., а шофьорска книжка за 259 лв. И това са високи цени – четвърто място за шофьорски книжки и над средното (130 лв.) за лични карти.

Подобно на други страни, българските данни, които биха могли да бъдат подложени на „брут-форс” атаки или разпознати, се продават на много по-ниски цени.  Данните от платежна карта струват около 30,7 лв.

Български артикули – средна цена в тъмния уеб:

• данни за платежна карта – 30,7 лв.
• паспорт – 3523,3 лв.
• карта за самоличност – 138,8 лв.
• шофьорска книжка – 259 лв.

Друг лесен начин хакерите да откраднат данните или цифровия актив на потребителя е „стафинга” на идентификационни данни (когато изтеклата парола или имейл се използва за получаване на достъп до други платформи). Ето защо онлайн акаунтите са на ниска цена: хакнат акаунт в Netflix може да бъде купен за 18,5 лв., акаунт в Uber за 22,16 лв., а профил в Twitter – едва 3,7 лв.

Крипто-портфейлите и инвестиционните сметки струват повече от сметките за обработка на плащания и дори повече от някои от банковите сметки. Със средна цена от 727,75 лв., най-скъпите данни за крипто-сметките са от Binance, следвани от Кракен (709,45 лв.) и Crypto.com (646,4 лв.). Сметките за обработка на плащания (напримера PayPal) имат средна цена от 184,7 лв. Най-скъпата стока в тази категория е  сметката в CashApp, струваща около 449,7 лв.

Някои престъпници също купуват имейли в партиди и ги използват за фишинг атаки или други злонамерени цели. Изследователите забелязват, че тези имейли могат да бъдат поставени в три категории: лични имейли (средна цена в световен мащаб 30 лв.), бизнес имейли (средна цена в световен мащаб 18,8 лв.) и имейли на гласоподавателите (средна цена в световен мащаб 14 лв.).