Още две държави приеха вътрешни регулации за управление на онлайн съдържанието (снимка: CC0 Public Domain)
Нов закон в Канада ще постави платформите за онлайн стрийминг под контрола на регулатора по излъчванията на медийно съдържание в страната. Сингапур пък одобри закони за защита на младежта от вредно съдържание, насочен главно към социалните мрежи.
В Канада долната камара на парламента прие нов законопроект, който предвижда платформите за онлайн стрийминг да работят под ръководството на медийния регулатор на страната. Очаква се това да принуди фирми като Netflix, YouTube и Spotify да предлагат повече местно съдържание.
Законопроектът, внесен от правителството на министър-председателя Джъстин Трюдо, бе гласуван с 208 гласа срещу 117. Според кабинета, новият закон ще гарантира, че онлайн стрийминг услугите популяризират канадската музика и съдържание – и че ще подкрепят заетостта на местно ниво.
Критиците на нормата пък посочиха, че законът е гласуван твърде прибързано. Те повдигат някои въпроси като например този за потенциалното въздействие върху независимите създатели на съдържание. Известен като Bill C-11, новият норматив окончателно ще се превърне в закон, след като горната камара го приеме.
В същото време правителството на Сингапур създаде закон за защита на младежта от вредно съдържание – набор от правила, които могат да принудят платформите на социалните медии да блокират или премахват публикации. Жозефин Тео, министър на комуникациите и информацията, очерта с изявление във Facebook два „кодекса“ за практика за социалните медии.
Нормата изисква от фирмите за социални мрежи да разработят механизми за безопасност и общностни стандарти, които да защитават потребителите от „огромни вреди“ като „съдържание, което може да застраши общественото здраве“. Тези правила ще позволят на Сингапурския орган за развитие на медиите Infocomm да изисква от социалните медии да „предприемат действия“ срещу такова съдържание.
„Безопасността онлайн е нарастващ проблем и Сингапур не е единствен в търсенето на по-строги гаранции за хората“, пише Тео. „Може да се направи повече предвид развиващия се характер на вредите на тези платформи и социокултурния контекст на нашето общество“.
Законите за съдържанието не са новост в Сингапур. През 2019 г. страната предложи правила за противодействие на „фалшивите новини“, които позволяват на правителството да нарежда на платформите да премахват публикации „против обществения интерес“. Сингапур твърди, че защитава своите граждани, но според критиците тези ходове нарушават свободата на словото.
X_AE_A-12 е името на последното дете на Мъск – т.е. може да бъде каквото си пожелае като порасне. Точно този човек едва ли е пример за за негативна личност, след като върви с широки крачки към експанзия на човешкият род, а в същото време демократите, които бягат по улука от гей-сборища дори не могат да докажат дори, че са били на Луната.
Туй съ нарушение правата на младежите.
Че света си сменят пола ей така щрак, в сингапур няма дa гледат нещо в yt.
Най-големият син на милиардера Илон Мъск – Ксавиер Мъск(18), иска изцяло да скъса връзките с баща си.
Той е подал документи за смяна на пола си на женски, а новото му име вече е Вивиан Джена Уилсън.
„Вече не живея с него и не желая да бъде свързван с него по какъвто и да е начин или форма“, казва доскорошният син на Мъск.
Документите са подадени в съда в Санта Моника, Калифорния, на 18 април. Трансджендър детето на Мъск иска да вземе името на майка си и да се дистанцира възможно най-много от баща си.
Илон Мъск има седем деца