Въпреки срива на криптопазара шефовете на фирми за виртуални валути продължават да изискват към тях да се подхожда с доверие и… още инвестиции
(снимка: CC0 Public Domain)
Всички в технологичната и финансовата индустрия са вперили поглед в криптовалутите. Цените им се движат почти непредсказуемо. Въпреки срива, на който станахме свидетели тази пролет, така необходимото смирение не се появи – даже напротив.
Преди броени дни в САЩ се случи нещо показателно. По време на провеждането на едно от най-големите телевизионни събития през юни – мач от финалите на NBA – криптоборсата Coinbase излъчи реклама, която се подиграва с по-ентусиазираните критици на криптовалутите. Показаха се поредица от туитове, обявяващи „криптопазарът е мъртъв“ – някои нови, други на почти десетилетие – избледняващи и изчезващи на фона на погребалния марш на Шопен. После се появи нов слоган със суров син шрифт: „Да живее криптопазарът“. А на следващия ден Coinbase уволни 1100 свои служители – около една пета от работната си сила.
Може би критиците не са се объркали напълно? Цените на Bitcoin и Ethereum, двете най-популярни „монети“, спаднаха с повече от 70 процента в сравнение с добрите си показатели по време на пандемията. Пазар на NFT на практика липсва. Няма и оптимизъм. Някои крипто-фирми са на ръба на колапс, докато други отчаяно търсят спасителни помощи, за да останат на повърхността. През последните три месеца крипто-пазарът е загубил повече от 1 трилион долара.
Но ето какво е странно – преобладаващото настроение сред много от тези компании, дори когато са на ръба на оцеляването, е весело. В цялата индустрия по един или друг начин се наблюдава все същият жест като в рекламата на Coinbase – настоява се на идеята, че инвеститорите и зрителите приемат скорошните сривове „твърде сериозно“. Човек би си помислил, че срив от такъв мащаб, какъвто видяхме, би трябвало да донесе смирение за индустрията; да накара големите поддръжници на движението да замълчат, а бизнес-шефовете – да изградят по-надеждни системи. Но нищо подобно не се случва.
Прави впечатление и друго. Компаниите, които най-малко „отразяват“ случващото се, са тези, чиито ръце са бръкнали най-дълбоко в кацата с мед.
Част от това, което предизвика сегашния срив, беше криптовалута TerraUSD от т.нар. вид стейблкойн, предназначен да бъде повече или по-малко равен на стойността на долара. Смисълът на стейблкойните е, че те трябва да са по-стабилни от другите криптовалути, да осигуряват защита на парите, като същевременно носят ползите на криптобизнеса. Но стабилната валута TerraUSD беше обвързана с друга криптовалута, наречена Luna, и когато стойността ѝ се срина в началото на май, инвеститорите се оказаха с празни ръце. Токените, предназначени да се продават по 1 долар, се търгуваха за няколко цента. Според Bloomberg, 60 милиарда долара пари на инвеститорите са били „измити“ от пазара.
До Куон обаче, 30-годишният съосновател на компанията, създала Terra, отговори на хаоса с дръзко предложение: Terra 2.0. Това е нещо като шефът на някоя грозно фалирала банка да излезе и да обяви, че създава нова банка, даже с почти същото име. Не е ли високомерно, нахално и дори цинично?! Куон отказва да отговаря на въпросите на медиите, но пусна отново новите токени с леко променен план за „развитие“ и притежателите на Luna даже одобриха този своеобразен рестарт. Докато останалата част от света очаква по-конкретни отговори за изпарилите се 60 милиарда долара, Куон си действа с Terra 2.0. Но, разбира се, доверието го няма.
Други крипто-компании по аналогичен начин отказват да приемат щетите. Крипто-кредиторът Celsius Network израсна, обещавайки много по-висока доходност от тази на традиционните банкови сметки. Този подход донесе купища пари, когато криптовалутите процъфтява, но когато пазарът се срина, настанаха тежки времена и за Celsius. Когато започнаха да се разпространяват слухове за финансовите проблеми на фирмата, основателят на компанията Алекс Машински отхвърли всичко като „СНС“ – съкращение, с което криптобизнесът презрително окачествява всички обвинения като прояви на „страх, несигурност и съмнение“.
„Познавате ли дори един човек, който има проблем да се оттегли от Celsius?“ – реторично запита Машински. Малко повече от 24 часа по-късно компанията замрази всички тегления, блокирайки сметките на клиентите.
Като по ирония снимката на Машински в Twitter го изобразява като римски император, с лавров венец и всичко останало. Той обаче прекрати редовните сесии на компанията „попитайте ме каквото искате“. Анонс на компанията, публикуван преди седмица, избегна важните въпроси: нито дума за средствата на инвеститорите или за текущите разследвания на дейността на компанията от регулаторните органи в поне пет щата.
И все пак Celsius продължава да рекламира своя продукт с „военна сигурност, прозрачност от ново ниво и приложение за всичко, проектирано, за да ви помогнем да постигнете финансовите си цели – независимо дали държите дългосрочно или разменяте ежедневно”. Подразбиращото се послание е, че клиентите трябва да продължат да вярват, въпреки всичко, което виждат.
В цялата индустрия витае това усещане, излъчвано от най-големите играчи – че ако всички просто запазим вярата си, търговците ще могат ефективно да излязат от кризата, която е съвсем лека, временна, моментна. Камерън Уинкълвос – милиардерът-съосновател на криптоборсата Gemini – наскоро написа в социалните мрежи, че спадът на Bitcoin е „ирационален“, защото „залягащите в него основи, усвояването и инфраструктурата никога не са били по-силни“. Това обаче не е въпрос на основи; технологията сама по себе си няма да сложи край на спада и липсата на доверие.
Едва ли има ясна формула за възстановяването на пазар, който се е сринал толкова жестоко, или за възвръщане на загубеното доверие. Но ако сте изпълнителен директор, който се надява да възстанови репутацията си, след като е погубил милиарди долари пари на други хора, навярно е по-достойно да се откажете от високомерното послание, че „всичко ще се оправи и всичко ще бъде наред“.
Никой не очаква крипто-компаниите да критикуват криптовалутите – но най-виновните актьори би трябвало поне да смекчат тона и да спрат да крещят, че всички трябва да продължат да им вярват и да купуват продукта им. Понякога дори е по-добре да признаеш поражението, за да „имаш очи“ да се опиташ отново.
В крайна сметка това не са просто числа на екрана. Лесно е да се говори за криза, когато не плащаш данък обществено мнение, но трябва да имаш известно чувство за срам, когато безчет хора са на ръба на самоубийството. Много хора, подвели се и инвестирали в криптопари, са загубили спестяванията си и са на път да загубят и домовете си. Това е нещо повече от буксуващ бизнес, това е мащабна социална криза.