И в САЩ, и в Европа все повече потребители искат да имат право да поправят своите смартфони и електронни джаджи самостоятелно, в домашни условия. Приемат се регулации, които да подкрепят това право – с обосновката, че може да намали непрекъснато нарастващите планини от електронни отпадъци. Но дали мерките са достатъчни за справяне с проблема?
Повечето производители на електроника и домашни електроуреди неохотно въвеждат програми за поправка на произведените устройства. Успоредно с това сме свидетели на постоянно предлагане на все по-нови устройства, които навлизат на пазара с все по-добри камери, по-мощни батерии и различни примамливи нови функции.
Все по-дълго потребление
Цифрите, публикувани от Strategy Analytics в края на 2021 г., сочат, че в днешно време потребителите използват своите смартфони средно по 43 месеца. Това се подкрепя от данните на други анализатори като Assurant, които казват, че средната възраст на смартфоните, предавани чрез програми за обмен (втора употреба), преминава границата от 3,5 години.
Излиза, че продължителността на времето, през което хората задържат своите на мобилни телефони, се е увеличила след достигане на най-ниското ниво от 28 месеца през 2013 г. Отчасти тази тенденция се дължи на подобрения, а отчасти – на липсата на „съществени хардуерни иновации”.
Право на ремонт
В опит да подобрят продължителността на живот на своите устройства големите производители започнаха да въвеждат схеми за „саморемонт“. Някой може да каже, че това е опит на фирмите да се харесат на потребителите, както и да предотвратят заплахата от по-строги регулации – макар и цинично, подобно твърдение не би било лишено от основания.
Специалистите в бранша обаче са скептични. Потенциалните спънки са немалко.
Първо, поправките изискват разумно ниво на компетентност. Както казва Apple, услугата е подходяща за тези, които са „опитни в сложността на ремонта на електронни устройства“.
Цената също е фактор. Резервен комплект за смяна на батерия и екран може да струва няколкостотин евро. Това значи, че ако потребителят не успее да се справи с ремонта в домашни условия, парите биха отишли на вятъра, а той самият ще е гневен.
Ако ли пък поправката се направи неправилно, това може да доведе до допълнително увреждане. Тогава „ремонтът на ремонта“ ще коства още повече.
Опитът на Fairphone
Смартфоните с право за самостоятелна поправка не са нещо ново. Фокусираната върху устойчивостта марка Fairphone предоставя на потребителите инструменти за коригиране и надграждане на модулните устройства от 2015 г.
Представителят на Fairphone Ана Джуп наскоро каза пред Mobile World Live, че потребителите често купуват телефони специално за тази функция, въпреки че се приема, че „отварянето на телефона може да бъде смущаващо за някои хора“. Все пак фирмата предлага подробни инструкции и, ако е необходимо, алтернативни опции за ремонт.
Когато се погледне цялата индустрия в мащаб, обаче, най-голямата бариера вероятно е психологическа. „Вече сме свикнали да изхвърляме нещата, затова възможността да ги поправим самостоятелно често дори не ни минава през ума”, добавя Джуп.
Икономическият модел
Въпреки че приветства инициативата на големите играчи на мобилни телефони да го следват по пътя на самопоправянето, Fairphone отбелязва, че „все още има много работа за вършене“. Нещо, което не се е променило, е ядрото на икономическата система.
Индустрията разчита на производството и продажбата на все повече и повече. Акционерите очакват нови и нови ръстове с всяко следващо тримесечие. Това само по себе си е стимул да се поддържа досегашната система на правене на бизнес, в която продажбите на нови устройства имат централна роля.
Перспективи
Какво означава всичко дотук? Видимо е, че някои производители се стараят да предложат „правото на ремонт“ по начин, който да накара потребителите сами да се откажат.
Това означава, че най-вероятно ще бъдем свидетели на ситуации, при които някои производители съзнателно и целенасочено затрудняват потенциалната поправка, например чрез труден за управление софтуер, специални лепила, нужда от специфични инструменти или пък липса на наръчник за извършването на ремонта (напр. чрез висока цена за наръчника).
На свой ред това най-вероятно ще донесе още и още регулаторен натиск. Той ще идва по линия на най-малко два фактора.
Единият източник на натиск е огромното желание на потребителите. Някои проучвания сочат, че близо половината от хората със смартфони искат да имат възможност сами да поправят своите мобилни устройства.
От друга страна, нуждата от устойчивост става все по-силна, доминираща тема в ръкотворния свят. Всичко, което човекът създава – автомобили, сгради и електроника – днес все повече трябва да се подчинява на съвременните разбирания за опазване на околната среда.
Главният анализатор на CCS Insight Бен Ууд вярва, че „голям двигател за прилагането на тези схеми е съществуващият и задаващ се законодателен натиск. Досегашните решения на компаниите са стъпка в правилната посока, но ще трябва да има по-радикален редизайн на телефоните в бъдеще“.
Йордан пак потъна в много тежки мисли и ме притенява да не вземе да изпуши.
Честно казано, не разборам въобще за какво говорят. То и сега не е незаконно да си оправяш техниката (каквато и да била) сам или в съответен сервиз.
От фуканята не можем да се оттървем, не от повредените телефони. Защото две трети от хвърлените елефони си работят, ама вече раздадохме старите на възрастни родители, роднини и вече няма накъде, ще изхвърляме. Че то с телефон модел от преди 2, не дай боже 4 години .. срам нечуван.
Вместо да стимулират хората да купуват нови вещи и по този начин икономиката да върви напред, те се чудят какви глупости да измислят. Кой нормален човек ще си ремонтира телефона сам?