Микроинверторите за соларни покриви имат живот около 25 години – приблизително колкото самите фотоволтаични панели (снимка: CC0 Public Domain)
Соларните покриви са все по-желани, но няма как да имаме функциониращи фотоволтаични панели без инвертори. Това е устройство, което преобразува постоянния ток, произведен от фотоволтаичните панели, в използваем променлив ток. То може да се предлага в няколко различни конфигурации.
След като разгледахме колко дълъг е животът на соларните панели, добре е да знаем и какви са соларните инвертори, колко дълго работят, колко устойчиви са. Двата основни типа инвертори за жилищни приложения са т.нар. стрингови инвертори и микроинвертори. В някои случаи стринговите инвертори са оборудвани със силова електроника на ниво модул (MLPE), наречени DC оптимизатори. Микроинверторите и DC оптимизаторите обикновено се използват за покриви, при които има условия за засенчване, или пък е налице неоптимална ориентация на панелите.
Технологията гарантира, че всеки панел произвежда максималното възможно в реално време и не е ограничен до лимита на най-слабото звено във веригата (т.нар. стринг). Стринговите инвертори страдат от ефекта „коледни лампички“, при който, ако един панел не работи добре (има повреда) или е засенчен, останалите панели, свързани последователно, ще бъдат ограничени до производственото ниво на увредения/засенчения панел.
Някои стрингови инвертори са оборудвани с „байпасен диод“ – технология, която предотвратява възникването на ефекта „коледни лампички“ генерално. При инсталации, при които покривът има най-добрата възможна ориентация (към слънцето, на юг, под правилния наклон) и малко проблеми със засенчване, стринговият инвертор си е добро решение.
При инсталиране на соларен масив на покрива трябва да се спазва правилото, че капацитетът на слънчевия панел е 133% спрямо капацитета на инвертора (снимка: CC0 Public Domain)
При стринговия инвертор обикновено окабеляването е по-малко сложно и централизираното местоположение позволява по-лесни ремонти от инженерите. В общия случай този тип устройства са по-евтини, посочват експертите на Solar Reviews. Като цяло инверторите могат да струват 10-20% от общата инсталация на слънчеви панели, така че изборът на правилната технология е важен.
Колко издържат инверторите?
Докато слънчевите панели могат да работят 25 до 30 години или дори повече, инверторите обикновено имат по-кратък живот. Това е така заради по-бързото стареене на компонентите. Често срещан източник на повреди при инверторите е електромеханичното износване на кондензатора в инвертора. Електролитните кондензатори имат по-кратък живот и остаряват по-бързо от сухите компоненти, посочват специалистите от Solar Harmonics. Според някои инсталатори, обичайно централизираният стрингов инвертор издържа около 10-15 години. Следователно той трябва да бъде заменен в даден момент, който настъпва по-рано от края на живота на панелите.
Стринговите инвертори обикновено имат стандартни гаранции, вариращи от 5 до 10 години, много от тях – с опция за удължаване до 20 години. В някои случаи договорът с инсталатора може да включва безплатна поддръжка и мониторинг през срока на договора. Затова е разумно потребителите да обърнат внимание на подобна клауза – заслужава си.
Микроинверторите имат по-дълъг живот. По данни на EnergySage, те често могат да издържат 25 години. Това е почти толкова, колкото и самите соларни панели. Обикновено тези инвертори имат включена стандартна гаранция от 20–25 години. Трябва да се отбележи, че въпреки дългата гаранция, микроинверторите все пак са сравнително нова технология от последните десетина години и остава да се види дали оборудването ще изпълни обещанието си да изкара безпроблемно над 20 години.
Инверторите могат да струват 10-20% от общата инсталация на слънчеви панели на покрива (снимка: CC0 Public Domain)
Същото важи и за DC оптимизаторите. Те обикновено се комбинират с централизиран стрингов инвертор. Тези компоненти издържат 20-25 години. Идват с гаранция, съответстваща на този период от време.
Възможни повреди
Проучване на kWh Analytics сочи, че 80% от повредите на соларните масиви се случват на ниво инвертор. Има много причини за това.
Според Fallon Solutions, една от причините са проблеми в мрежата. Високите или ниските напрежения, които се случват поради повреда в мрежата, могат да доведат до спиране на работата на инвертора; прекъсвачите или предпазителите могат да се задействат, за да предпазят инвертора от повреда при високо напрежение.
Понякога може да възникне повреда на ниво MLPE. Това се случва, когато компонентите на оптимизаторите на мощността са изложени на по-високи температури на покрива. Ако се забележи намалена производителност на масива, това може да се дължи на повреда в MLPE.
Монтажът също има значение. Като основно правило се препоръчва капацитетът на слънчевия панел да бъде 133% спрямо капацитета на инвертора. Ако панелите не са правилно съчетани с инвертори с подходящ „размер“, инсталацията няма да работи ефективно.
Поддръжка
За да работят инверторите по-ефективно за по-дълъг период от време, експертите по фотоволтаика препоръчват да се избере хладно и сухо място с много циркулиращ свеж въздух. Желателно е да се избягва инсталирането на места с пряка слънчева светлина. Все пак определени марки външни инвертори са проектирани да издържат на директна слънчева светлина. Също така при много инверторни инсталации е важно да се гарантира, че има достатъчно разстояние между всеки инвертор, така че да няма пренос на топлина между устройствата.
80% от повредите на соларните масиви се случват на ниво инвертор (снимка: CC0 Public Domain)
Според някои инсталатори, добра практика е собствениците на масива да проверяват външната страна на всеки инвертор (ако е достъпна) на всяко тримесечие. Задачата на подобен преглед е собствениците да се уверят, че няма физически признаци на повреда и че всички вентилационни отвори и охлаждащи вентилатори са чисти от мръсотия и прах.