Разработват технология за хартиени печатни платки

Изследователи от американски университет разработиха технология за създаване на хартиени печатни платки. Иновацията може да намери широко приложение в електрониката за еднократна употреба. 

Електрониката винаги е била източник на много отпадъци, включително токсични. Наскоро бяха публикувани резултатите от изследване на екип от Държавния университет на Ню Йорк в Бингамтън, което предлага оригинално решение на проблема – използване на хартиени печатни платки в бъдещата електроника за „еднократна употреба“.

Хартията е широко достъпен, евтин, гъвкав и екологично чист материал, така че е един от най-добрите варианти за разработване на нови видове печатни платки. Ако днес платките се правят от комбинация от фибростъкло, каучук и метали, то новото решение ще позволи създаване на електронни устройства с биоразградими компоненти.

Процесът включва отпечатване на восъчен модел върху хартия, последвано от топлинна обработка, прилагане на специално мастило за създаване на проводящи пътеки, отпечатване на места за функционални елементи и отвори за лазерно рязане, както и комбиниране на слоеве чрез отвори. Очаква се такива платки да бъдат толкова гъвкави, колкото обикновената хартия.

[related-posts]

Подобни решения обаче няма да се използват за направата на дънни платки за компютри или за видеокарти – вместо това ще намерят приложение в безжични сензори и други устройства от типа “Интернет на нещата за еднократна употреба” (IoDT). Последните вече се използват за оценка на здравето на пациентите и състоянието на околната среда, за логистично проследяване, наблюдение на храни и хранителни стоки, в системи за доставка и военни решения.

Хартиените платки ще изискват допълнителна опаковка поради тяхната чувствителност към влага. Ако водата е голям проблем за конвенционалната електроника, нейното въздействие е фатално за хартиената електроника.

В същото време, при обработката, такива платки могат буквално да разтворят и филтрират получените течности за повторна употреба или за безопасно изхвърляне.

В своята разработка изследователите са успели да избегнат използването на традиционни електронни компоненти, направени от материали, които трудно се рециклират в нови решения. По-специално, те могат да отпечатват на хартия резистори (от 20 Ω до 285 kΩ), суперкондензатори (до 3,29 uF) и електролитни полеви транзистори.