Декодер на настроението лекува депресия с ток

Депресията е сложно за лечение заболяване, отчасти защото все още няма точно разбиране за случващото се в мозъка на хора с такива нарушения (снимка: CC0 Public Domain)

Невролози от Медицинския колеж Бейлър в Тексас разработиха система, наречена “декодер на настроението”, която може да диагностицира и лекува депресия с помощта на ток.

Екипът на неврохирурга Самир Шет е провел изследване с петима доброволци със симптоми на депресия, неподатливи на медикаментозно лечение. По време на експеримента в мозъка на доброволците са имплантирани 14 електрода, по 7 във всяко полукълбо, съобщи MIT Technology Review.

Дълбоката мозъчна стимулация (DBS) с импулси на електрически ток се използва от доста време за симптоматично лечение на определени заболявания, като например епилепсия или паркинсон. Но депресията е по-сложно за лечение заболяване, отчасти защото все още няма точно разбиране за случващото се в мозъка на хора с такива нарушения.

От десетилетия медиците се опитват да лекуват депресия с електроди и електрически ток, като някои резултати са дори обнадеждаващи, но все още не е постигнат стабилен успех. В началото на 2020 г. започна експеримент с “декодер на настроението” – технология, която позволява на невролозите да определят настроението на пациента като просто проследяват мозъчната му активност.

Учените се надяват, че използването на подобна технология ще им позволи да разберат по-добре колко дълбока е депресията на пациента и по-прецизно да поставят електродите за постигане на максимален ефект.

Самир Шет смята, че резултатите от експеримента са изключително обещаващи. Той и колегите му са успели не само да свържат специфична мозъчна дейност с настроението, но и да я подобрят с електрически ток. „Това е първата демонстрация на успешно и устойчиво декодиране на настроението на хората в тези области на мозъка”, каза неврохирургът.

Технологията DBS обикновено включва поставяне на един или два електрода дълбоко в мозъка, за да доставят електрически импулси до точно определени области. Учените се опитват да разберат как подобни техники могат да се използват за лечение не само на паркинсон, но и на заболявания като обсесивно-компулсивни разстройства, хранителни разстройства и депресия.

За съжаление, редица изследвания, проведени през новия век, не дават стабилни резултати при пациенти, резистентни към антидепресанти. След като две големи проучвания в тази област се оказаха неуспешни, тестовете бяха до голяма степен ограничени – доказано ефективна технология все още не съществува.

Екипът на Самир Шет е прибягнал до техника, която понякога се използва при лечението на епилепсия, неподатлива на лекарства. В такива случаи лекарите имплантират електроди в различни части на мозъка, за да определят къде точно започват пристъпите. След това се извършва или електрическа стимулация на мозъчните области, или тяхното отстраняване.

Депресията обаче не възниква в една определена област, така че екипът на Шет е трябвало да имплантира 7 електрода във всяко полукълбо (някои временно), за да определи мозъчните „модели”, характерни за определено настроение. Изследователите са експериментирали също с различни видове и интензивност на стимулацията.

Операцията по имплантиране на електрод е извършена на доброволец под обща анестезия. Два постоянни DBS електрода са имплантирани в онези области на полукълбата, които се считат за свързани с депресия. Други пет временни електрода са имплантирани в области на полукълбата, отговорни за настроението и когнитивните способности.

Според публикацията на MIT, по време на операцията пациентът редовно е питан как се чувства. След 9 дни екипът премахва 10 временни електрода, оставяйки само 4, които са били свързани към имплантиран в гърдите източник на енергия (с възможност за презареждане) – стимулацията наистина помага за поддържане на настроението на пациента.

Учените смятат, че откритият от тях метод няма да се използва широко, тъй като е много инвазивен, отнема време и е скъп, докато милиони хора страдат от депресия само в САЩ. Вместо това остава надеждата да се намерят модели в местата на “локализация” на депресията и да се използват по-малко на брой DBS електроди за лечение.

Изследователите се надяват, че ще бъдат разработени неинвазивни методи за сканиране, които не изискват имплантиране на множество електроди за диагностика и намиране на оптималното място за имплантиране, което позволява да се оцени не само наличието на депресия, но и нейната степен. Самият участник в експеримента твърди, че лекарите буквално са му спасили живота.

При всички случаи подобен тип диагностика и лечение на депресия са свързани с редица проблеми – като се започне от невъзможността за точна диагноза, поради различията в човешките организми, до етични въпроси. Тепърва учените и медицината ще трябва да решават сложни предизвикателства.