Ще се научат ли роботите да вършат домашната ни работа?

Роботите, които вършат домакинска работа, няма скоро да успеят да ни отменят пълноценно в рутинните задължения (снимка: CC0 Public Domain)

Роботите ще вършат 39% от домакинската работа до 2033 г., обявиха експерти. Пазаруването на хранителни стоки вероятно ще бъде автоматизирано в най-голяма степен. Грижата за деца или възрастни хора е най-малко вероятно да бъде автоматизирана от машините.

Изводът е на изследователи от Обединеното кралство и Япония, които са помолили 65 експерти по изкуствен интелект (AI) да предскажат степента на автоматизация в обичайните домакински задачи след 10 години. Изследването е публикувано в списанието PLOS ONE.

Роботите „за домашни домакински задачи“, като например прахосмукачки, „се превърнаха в най-популярните роботи в света“, отбелязват изследователите от Оксфордския университет и японския университет Очаномизу. Те обаче поискали да узнаят какво влияние могат да окажат роботите върху други домакински задължения.

„Ще се научат ли машините да изхвърлят боклука вместо нас?“, попитаха те. С този и други подобни въпроси екипът запитал 29 експерти по изкуствен интелект от Обединеното кралство и 36 експерти по изкуствен интелект от Япония.

Само частично облекчение

Задачите, които експертите смятат, че автоматизацията може да облекчи, са доста различни. „Само 28% от грижите, включително дейности като обучение на детето, придружаване на ученик или грижа за по-възрастен член на семейството, се предвижда да бъдат автоматизирани“, казва д-р Лулу Ши, изследовател и докторант в Оксфордския интернет институт. От друга страна се очаква технологията да намали 60% от времето, което прекарваме в пазаруване на хранителни стоки, според експертите.

Но прогнозите, че „през следващите десет години“ роботите ще ни освободят от домакинската работа, имат дълга история и навярно е оправдано, че се посрещат с известен скептицизъм. Екатерина Хертог, доцент по изкуствен интелект и общество в Оксфордския университет и един от авторите на изследването, прави паралели с оптимизма, който отдавна обгръща самоуправлявемите коли:

„Обещанието самоуправляващите се коли да бъдат по улиците, да заменят такситата, мисля, е налице от десетилетия. И все пак до момента не сме успели да накараме роботите да функционират достатъчно добре и тези самоуправляеми автомобили все още не могат да се движат в непредсказуемата среда на нашите улици. Подобна е картината и в домовете ни“, казва Хертог.

Усилване на неравенството

Технологията е способна да помага на хората, но тя все още не е готова да ги замени, коментира д-р Кейт Девлин от „AI and Society“ в Кралския колеж в Лондон. „Трудно и скъпо е да се направи робот, който може да изпълнява множество задачи или да се справя с общи грижи. Вместо това е по-лесно и по-полезно да създадем помощна технология, която да ни облекчава, вместо да ни замества“, казва тя.

Обичайно домакинската работа е задължение, което членовете на семейството си поделят помежду си, но тя отнема значително време. В много страни се смята, че домашните задачи са задължение предимно на жените. Това, на практика, ги поставя в неравностойно положение: те работят наравно с мъжете, но когато се приберат у дома, там ги чака „втора смяна“ – чистене, миене, пране, простиране, готвене и т.н.

Непропорционалната тежест на домакинската работа, която пада върху жените, има отрицателно въздействие върху доходите, спестяванията и пенсиите на жените, твърди проф. Хертог. Следователно увеличаването на автоматизацията може да доведе до по-голямо равенство между половете, казват изследователите.

Технологиите за грижа за дома обаче все още са доста скъпи. Ако системите за подпомагане на домакинството са достъпни само за част от обществото, „това ще доведе до увеличаване на неравенството в свободното време“, каза проф. Хертог.

Скритият проблем

Обществото трябва има отношение към проблемите, които произтичат от факта, че домовете ни се автоматизират, допълва прох. Хертог. Интелигентните системи, „където еквивалент на Alexa може да слуша и да записва какво правим, и да докладва“, са уязвимост, която не се осъзнава добре.

Хората виждат, че машините правят домашните им задачи по-лесни, но не съзнават цената на това облекчение – разкриването на подробности за личния живот на всекиго от семейството. „Не мисля, че ние като общество сме готови да се справим с тази масова атака срещу поверителността и неприкосновеността на личния живот“, заключава проф. Хертог.