Възходът на ChatGPT свари ЕС неподготвен за бума на AI

Европейската регулация за системите с изкуствен интелект надали ще бъде приета по-рано от 2024 г. (снимка: CC0 Public Domain)

Резкият възход на генеративните системи с изкуствен интелект като ChatGPT изглежда свариха Европейския съюз неподготвен за бума на AI. Сега законотворците на ЕС са в схватка помежду си как да урегулират използването на изкуствения разум чрез отдавна обмисляния нов европейски закон за AI.

Европейската комисия още преди две години предложи нов закон за регулиране на използването на системи с изкуствен разум. Идеята е да се даде защита на гражданите от опасностите на новоизгряващата технология. До известна степен нормата заимства похвати от общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и NIS, поне що се касае до сакциите: те са дефинирани като парична сума (30 милиона евро) или процент (6%) от глобалната печалба – което е по-голямо.

Докато ЕК се наумува обаче, генеративните AI рязко набраха скорост. Станаха популярни и често използвани във всякакви сфери. Това свари ЕС неподготвен.

Работният документ тепърва трябва да бъде оформен, изтупан, изгладен и полиран. А споровете около него сега ще са много по-разгорещени, отколкото щяха да са преди две години. Това дава основание на редица специалисти да прогнозират, че нормата има шанс да бъде приета чак догодина – въпреки че доскоро имаше надежда това да се случи в рамките на 2023 г.

Обхват

Законът се определя като „експанзивен“ и ще регулира всеки, който предлага продукт или услуга с използването на алгоритми тип изкуствен разум. Нормата ще покрива системи, които могат да генерират изходящ резултат от вида на съдържание, прогнози, препоръки или решения, които касаят съответната среда.

Освен използването на AI от компаниите, той ще разглежда и приложението на изкуствен интелект в публичния сектор и правоприлагането. Това значи, че ще работи в тандем с други норми като GDPR.

Рискови разработки

Според досегашната дефиниция на проектозакона, различните AI инструменти ще бъдат класифицирани според предполагаемото им ниво на риск: минимален, ограничен, висок, неприемлив. Неприемливите, ясно е, няма да бъдат допускани. Високорисковите системи няма да бъдат забранявани, но в тези случаи от компаниите ще се изисква да осигуряват пълна прозрачност относно работата си по системите, начина им на функциониране.

Големи технологии, големи проблеми

Почти всички големи технологични компании имат някаква разработка в областта на AI, включително Microsoft, Alphabet/Google и Meta. Има и голям брой по-малки, съвсем малки фирми и стартъпи, които също се стараят да заемат позиция на новата арена. Всички те вече надигнаха глас и заявиха недоволството си от намеренията на ЕС да регулира разработките им на база АИ.

Една част от възраженията идват заради определенията за риск. Никой не би искал неговата система да попадне в категорията „неприемлив риск“ или дори в групата на високорисковите технологии. Изискването за пълна прозрачност пък плаши фирмите. Те предполагат, че това ще ги натовари с много административна работа, мерки за постигане на съвместимост, значителни финансови разходи и – не на последно място – повече отчетност относно техните продукти.

Наред с това много от компаниите се опасяват, че подобно изискване за прозрачност може да навреди на бизнеса им, тъй като може да се окаже в ущърб на фирмената тайна и конкурентното предимство.

В резултата на това, според скорошно проучване на индустриалната организация appliedAI, 51% от фирмите в бизнеса очакват забавяне на развитието на изкуствения интелект в резултат на приемането на общоевропейския закон, известен като „AI Act“.

Драмата „GPAIS“

За да се справят с инструменти като ChatGPT, които изглежда да имат безброй много приложения (за разлика от една система за видеонаблюдение, например), законодателите са измислили още една нова категория – „AI системи с общо предназначение“ (General Purpose AI Systems – GPAIS). Това би трябвало да описва инструменти, които могат да се използват за множество цели и да се адаптират за различни функции. Дали въпросните GPAIS ще попаднат в обхвата на дефиницията „високорисков“, все още не е ясно.

Схватка сред законотворците

На фона на всичко това изготвянето на закона изисква участието на Еврокомисията и страните от ЕС, както и Европарламента. Този процес се нарича трилог и се прилага, преди новите норми да се утвърдят като закон.

В момента работният документ възлиза на 108 страници. Толкова беше преди месец, когато се проведе среща в Страсбург с надежда да започне процесът на трилога. Петчасовата среща обаче не доведе до никакъв резултат. Същевременно е налице таблица с над 3000 предложения за редакции и допълнения, които законотворците трябва да разгледат и вземат предвид.

Сложната картина е причината, поради която индустриалните експерти предвиждат продължителни и тежки преговори – и не очакват законът да стане факт в рамките на 2023 г. По-скоро това може да се случи през следващата година. Тогава пък ще има нови избори за Европейски парламент, което може да вкара в парламента нови депутати със съвсем различни приоритети и разбирания.

А през това време?

През това време AI инструментите ще продължат да се развиват с шеметни темпове. Всички видяхме как ChatGPT се появи през ноември и светкавично стана хит в технологичния сектор, като до февруари постави рекорд за най-бързо разрастваща се потребителска база за което и да е потребителско приложение в историята на технологиите.

Представители на компаниите-създатели на AI инструменти ще продължат да настояват, че техните собствени, вътрешни етични норми и рамки за разработване на изкуствения разум са достатъчни, за да гарантират безопасното използване на технологията. Някои от тях дори вече имат предложения законът за AI да се поднесе като кодекс с доброволна форма на участие, така че корпорациите сами да решават дали регулацията да се отнася за тях.

Двуостър нож

Това, за което всички са съгласни, е че създаването на регулация за многоцелевите AI системи е сложна работа. DeepMind, фирмата на Google, която в момента тества чатбота Sparrow, коментира проблема. „Вярваме, че създаването на рамка за управление около GPAIS трябва да бъде приобщаваща, което значи всички засегнати и гражданското общество да бъдат въвлечени в процеса“, каза Александра Белиас, ръководител международни политики във фирмата.

Даниел Ек – главен изпълнителен директор на фирмата за стрийминг Spotify – която наскоро пусна своята разработка „AI DJ” с възможност да създава персонализирани плейлисти – смята, че технологията е „двуостър нож“. Технологиите с AI могат да донесат невероятни ползи, но могат и да навредят по неочаквани начини – и „има много неща, които трябва да се вземат предвид“ при регулирането.