В поведението на пчелите учените виждат потенциал за създаване на системи за автономно управление на роботи (снимка: CC0 Public Domain)
Британски и австралийски учени проучиха стратегията на медоносните пчели за търсене на нектар и изградиха компютърен модел въз основа на това познание, за да може изкуственият интелект да взема по-бързи и точни решения. „Пчелните мозъци“ ще позволят на AI да се побере в по-компактни системи и да управлява автономни роботи с висока ефективност.
Мозъкът на пчелата е с размерите на сусамово семе. Той съдържа огромен брой неврони, които в продължение на милиони години еволюция на пчелите са усъвършенствали алгоритмите за вземане на решения до съвършенство. Пчелата моментално решава да се спусне върху цветето, за да извлече нектар или да продължи по-нататък.
В това поведение на пчелите учените виждат потенциал за създаване на системи за автономно управление на роботи. Чрез повтаряне на невронните връзки на пчелите в техните AI вериги, роботите могат да станат по-умни и по-ефективни, отбелязва HPC Wire в публикация за новото изследване.
„В проучването ние разкрихме основните механизми, които определят тези забележителни способности [на пчелите] за вземане на решения. Сега можем да ги използваме, за да разработим по-добри, по-надеждни и склонни към риск роботи и автономни машини, които могат да мислят като пчели, едни от най-ефективните навигатори в естествения свят“, казва един от авторите на изследването.
За целите на експеримента учените са създали изкуствена градина с цветя в пет различни цвята. Сините цветя винаги съдържат захарен сироп, зелените цветя съдържат само вода с добавка на тоник, което пчелите категорично не харесват, а останалите цветя са случайно подправени с глюкоза.
След това изследователите използват камери, за да запишат движението на 20 експериментални пчели из градината в търсене на храна. Последващият анализ на записа показва, че пчелата решава да кацне на цветето или да лети по-нататък в рамките на 0,6 секунди.
Изграденият компютърен модел на поведението на пчелите съвпада със структурата на невронните връзки в мозъка им. На тази основа учените започват да изучават по-подробно връзките в мозъка на насекомите, което всъщност е процес на реинженеринг.
Въз основа на получените знания, един от участниците в проекта създава компанията Opteran с идеята да направи леки и евтини силициеви „мозъци“ за роботи и автономни превозни средства, които могат да виждат, чувстват, навигират и вземат решения, както правят насекомите.