ЕС губи 2860 TWh годишно във вид на излишна топлина от центровете за данни и други съоръжения – почти колкото общото потребление на топлина и топла вода в ЕС и Великобритания (снимка: CC0 Public Domain)
В разгара на летните жеги мнозина мечтаят да ринат сняг, но работещите в центрове за данни имат по-сериозен проблем: изчислителната техника ще бълва все повече жега, а летата ще стават все по-знойни и екстремни заради глобалното затопляне. Как да се справим с горещината, която идва от дейта центровете?
Центровете за данни и хладилниците в супермаркетите са основни източници на излишна топлина, разкрива ново проучване. Къде да пращаме тази топлина и как можем да я използваме по полезен начин?
Улавянето на излишната топлина в Европа може да захранва по-голямата част от региона, се казва в нов доклад. Излишната жега е „най-големият неизползван източник на енергия“ в света, според доклад на глобалната инженерна компания Danfoss. Неговите констатации сочат, че ЕС губи 2860 TWh годишно във вид на излишна топлина. Това е почти еквивалентно на общото потребление на топлина и топла вода в ЕС и Обединеното кралство, взети заедно (около 3180 TWh годишно).
„Голяма част от тази излишна топлина може да бъде уловена и използвана“, призовават авторите на доклада. „Използването на излишната топлина е енергийна ефективност в нейната най-чиста форма“.
Енергопрахосничество
Реално всеки от нас знае какво значи излишна топлина. Мнозина са виждали или усещали какво е компютърът ти да прегрее. В по-голям мащаб супермаркети, фабрики, центрове за данни и пречиствателни станции за отпадни води генерират огромни количества загубена топлина.
Пращането на всичката тази жега „навън“, в откритата околна среда, е същинско прахосване на енергия. От друга страна улавянето и използването на въпросната жега би било доста разумно в прехода на Европа към зелена енергия.
„По отношение на енергийната сигурност, икономиите на енергия могат да помогнат за избягване на почти 30 милиона барела петрол на ден и 650 милиарда кубически метра природен газ годишно“, се казва в анализа.
Какво да правим с жегата?
Не е нужно да измисляме нова технология, за да уловим топлината, която сега просто изхвърляме. Достатъчно е да приложим решенията, които вече са изобретени.
„Вече разполагаме с наличните решения днес – това, от което се нуждаем сега, е политическата воля, за да се случи това. Най-екологичната, най-евтината и най-безопасната енергия е енергията, която не използваме“, се посочва в доклада.
Излишната топлина може да се подава към топлофикационните мрежи за отопление на домове и офис-сгради в по-хладните сезони. Може да бъде преработена чрез технология за оползотворяване на топлина като термопомпи. Съществува и технология за преобразуване на жегата в охлаждане!
Промени в принципите
От друга страна инфраструктурните промени са ключови. Градското планиране може да помогне много – например чрез включване на топлината от центровете за данни в градските топлофикационни мрежи.
Пример за това е финландският разработчик на центрове за данни Remov, чието най-ново съоръжение ще споделя отпадната си топлина с града Сейняйоки. Друг вариант е разполагането на дейта центровете в близост до обекти, които могат да използват излишната топлина – производствени предприятия.
На някои места подобни подходи вече се прилагат. Те ясно показват, че има смисъл и има място за подобрение. Технологичният университет в Дъблин, например, използва излишната топлина от център за данни на Amazon, за да топли своите студентски квартири.
В Норвегия първата в света наземна ферма за омари използва топлина от съседен център за данни, за да загрява водата, в която се отглеждат омарите.
В много градове основните източници на излишна топлина са силно концентрирани. Средно 78,8 процента от излишната топлина, генерирана от градове като Амстердам, Берлин, Варшава и Брюксел, идва само от три локации в града, се твърди в доклада. Това означава, че би било сравнително лесно тези съоръжения да се интегрират в система за централна енергия, която черпи от редица различни източници на топлина.