Чипът NortPole съчетава в едно изчислителни ресурси и памет
(снимка: IBM Research)
Технологичният гигант IBM разработва нов тип компютърен чип, който имитира работата на човешкия мозък и се очертава като най-бързият процесор при изпълнение на задачи с изкуствен интелект.
Чипът се нарича NorthPole и представлява цифрова архитектура, съвместима с технологията на силициевия чип, използвана в съвременните компютри. NorthPole се различава от традиционните чипове по това, че съчетава изчислителни ресурси с блокове памет, които съхраняват информацията.
Тази архитектура позволява на чипа да избегне така нареченото препятствие на фон Нойман (пионера на изчислителната техника Джон фон Нойман), което води до забавяне на съвременните компютри, докато чакат информацията да се обмени между изчислителните блокове и паметта. Сливането на изчисления и памет е вдъхновено от начина, по който работи човешкият мозък.
Изследователи от IBM Research демонстрираха как чипът NorthPole може да изпълнява обикновени AI задачи за разпознаване на изображения с по-добра енергийна ефективност и по-бързо от всеки друг чип на пазара в момента, изпреварвайки дори новите GPU на Nvidia. Освен това NorthPole може ефективно да изпълнява задачи за разпознаване на реч и обработка на естествен език.
Чипът на IBM има и по-висока производителност на транзистор (малките електронни ключове в сърцето на компютърната технология). Побира 22 милиарда транзистора в пространство от само 800 квадратни милиметра.
Специализираният дизайн на чипа за AI задачи обаче има своите недостатъци. NorthPole не може да изпълнява други задачи като AI обучение, нито може лесно да се справя с големи AI модели. Но екипът на IBM ще демонстрира как множество чипове NorthPole могат да поддържат големи езикови модели.
Демонстрационна платка с новия супер-чип на IBM – NorthPole
(снимка: IBM Research)
Какво означава това за бъдещето на изкуствения интелект и компютрите? От една страна, показва, че IBM продължава да търси нови начини за подобряване на енергийната ефективност и производителността, вдъхновен от биологичните принципи. От друга страна, това показва, че има много различни подходи за внедряване на технологии за изкуствен интелект в хардуера и че няма едно решение, което да е оптимално за всички проблеми.
Може би в бъдеще ще видим повече хибридни системи, които комбинират различни видове чипове, за да отговарят по-добре на разнообразието от проблеми, пред които е изправен изкуственият интелект.