Стъклена памет съхранява терабайти за 10 000 години

Стъклен носител на данни може да побере 7 терабайта и да ги пази 10 хиляди години (снимка: Джонатан Банкс/Microsoft)

Нов вид памет, чиито носител е чисто стъкло, може да съхранява 7 терабайта данни за срок от 10 хиляди години. Устройството е рожба на проект, започнат през 2019 година, и след още няколко етапа на усъвършенстване ще бъде готово за комерсиална употреба в центрове за данни.

Почти всички сме чели или гледали филми за археолози-изследователи, които проникват в гробници на няколко хиляди години и се опитват да разчетат знаците, изрисувани по стени и свитъци. Е, нашите потомци след няколко десетки поколения може би ще могат да четат днешните ни данни, четейки ги от стъклени „чипове“.

Разработката на стъклената памет е дело на рожба на проекта „Project Silica“ на Microsoft за надежден нов носител за съхранение на данни, който никога няма да се развали. За да гарантира, че нашата история ще продължи да живее по-дълго, Microsoft експериментира със съхраняването на данни върху стъкло с от 2019 г. насам. Тогава компанията демонстрира технологията в партньорство с Warner Bros, като записа филма от 1978 г. „Супермен“ върху пластина от кварцово силициево стъкло и го прочете.

Пластината е с размери само 75 x 75 мм и дебелина 2 мм. Тя можеше да побере до 75,6 GB. Модъулът оставаше четим дори след като беше надраскан, изпечен, сварен, третиран в микровълнова печка, залят с вода и демагнетизиран.

Няколко години по-късно, днес, изглежда, че Microsoft е подобрила системата. Този капацитет за съхранение е разширен повече от 100 пъти, до над 7 TB, и компанията е увеличила заявения живот от 1000 години до колосалните 10 000 години!

Microsoft също демонстрира как би функционирал архив, базиран на технологията. Хиляди стъклени пластини, внимателно каталогизирани, се подреждат на библиотечни рафтове, където могат да седят и чакат реда си потенциално векове или хилядолетия. Когато някой трябва да извлече част от данните, робот се придвижва между рафтовете до правилното място, грабва необходимото стъкълце и го подава на четеца.

Вътрешно Microsoft има планове да внедри този вид памет в своите центрове за данни Azure, но работи и с други компании по внедряването на технологията. Една компания за рисков капитал, наречена Elire, обяви плановете си за изграждане на Глобален музикален архив („Global Music Vault“) в Свалбард, Норвегия. Този звуков архив е предназначен да пази „музикалното наследство“ за бъдещите поколения, от класически опери до модерна поп и местна музика.

Ползите от това стъклено съхранение на данни могат да ни зарадват съвсем скоро. От една страна, това би намалило огромните сметки за електроенергия, които центровете за данни плащат, опитвайки се да запазят пространствата хладни и постоянно работещи – след като тези стъклени пластини се запишат, те са стабилни при стайна температура и не се нуждаят от енергия, за да съхраняват своите данни. Освен това няма да има нужда компаниите да губят време, енергия и пари за прехвърляне на данни от повредени устройства или ленти на всеки няколко години.

Екипът на Project Silica казва, че все още има три или четири етапа на развитие, през които трябва да се премине, преди технологията да стане готова за търговска употреба.