Български малки и средни предприятия ще могат да кандидатстват за получаване на безвъзмездна помощ в размер на до 120 000 лева, с които да подобрят киберсигурността си. Това обяви министърът на електронното управление Александър Йоловски при представянето на проекта „Разгръщане на мрежата от Национални координационни центрове с държавите членки”.
[related-posts]
Общо по програмата, която ще подпомага малките фирми в усвояването на най-съвременните решения за киберсигурност, през следващата година ще бъдат предоставени 4 млн. лева, уточни министърът.
Дигитализацията и киберсигурността са двете страни на една и съща момента. Самата дигитализация е невъзможна без обратната страна – именно киберсигурността, отбеляза Александър Йоловски.
Конкретният проект е свързан с разгръщане на мрежата от национални координационни центрове. Той е важен, защото споделянето на информацията в тази област е основен компонент за самата киберсигурност. „Ако пропуснем киберсигурността, губим всички предимства на дигитализацията”, подчерта министърът на електронното управление.
Според него, киберсигурността никога не е била толкова важна, колкото е в момента. Това се подкрепя и от актуалната статистика. От началото на година до момента са регистрирани над 6100 киберинцидента в публичната сфера, без в това число да се включва и критичната инфраструктура. За сравнение – за цялата 2022 г. са били отчетени около 4100 киберинцидента.
„За съжаление това е новото нормално. Ние живеем с киберзаплахите, те вече не са изключение, а правило”, коментира Александър Йоловски. По неговите думи, нито една стратегия за киберсигурност не трябва да пропуска не само инвестициите в услуги и оборудване, но също така и инвестициите в хора.
„Ние лесно можем да закупим определени продукти, да внедрим определени решения, но ако нямаме хората, които да обезпечат тяхната дейност, задачата не е изпълнена. Именно затова е важно да се учим от грешките в миналото и да правим все по-високи инвестиции в хората”, подчерта още министър Йоловски.
На ниво Европейски съюз също се забелязва липса на достатъчно специалисти, както в областта на информационните технологии като цяло, така и по-специално в сферата на киберсигурността. „Другите държави членки също инвестират много в тази посока. България не бива да изостава назад. Оживяването на екосистемата е от ключово значение”, каза Йоловски.
Той подчерта и важността на проекта по отношение на изграждането на мрежа за сътрудничество на европейско ниво. „Споделянето на информация е ключът към успеха в областта на киберсигурността. В България това споделяне не е толкова често срещано, у нас предстои тежък разговор за промяна на парадигмата за киберсигурност, която не трябва да бъде сигурност чрез неизвестност”, обобщи министърът.
