Светът ще последва еврозакона за изкуствения интелект

Немалко държави ще се постараят да подражават на новия европейски закон за регулиране на изкуствения интелект (снимка: CC0 Public Domain)

Новината, че Европейският съюз утвърди своя „закон за AI“, не беше неочаквана. Споразумението бе постигнато след маратонски 37-часови преговори между Европейския парламент, Еврокомисията и държавите-членки на ЕС. Това, което предстои, е същото да се случи на поне още няколко места по света.

Споразумението относно регулирането на изкуствения интелект беше описано като „историческо“ от Тиери Бретон – европейски комисар, отговарящ за новото законодателство. Изкованата от ЕС норма ще управлява и социалните медии и търсачките.

Част от предизвикателството при създаването на норматива идва оттам, че докато правителствата на страни като Франция и Германия подкрепяха регулацията, технологичните компании в тези страни се постараха да направят всичко по силите си за „по-лек подход за насърчаване на иновациите сред малките компании“, посочи Карме Артигас, държавен секретар на Испания по въпросите на AI. 

Прохождането

Споразумението на ЕС е първото в надпреварата за регулиране на изкуствения интелект и защита на обществеността от рискове. Сред тях е дори опасността от заплахи за живота – за което мнозина се опасяват, че ще се случи неизбежно покрай възхода на развиващата се технология.

Предстои още едно, последно гласуване по текста в началото на идната година. Новият закон ще влезе в сила не по-рано от 2025 г.

Почти всички наблюдатели на процеса отбелязват, че целият свят очакваше с нетърпение ЕС да формулира своя закон за изкуствения разум. Сега,когато това е факт, стъпката ще бъде повторена на други възлови места по света – в САЩ, Великобритания, Китай.

В известен смисъл пионерството на ЕС беше очаквано. Европа бе лидер и в създаването на регулация за защитата на личните данни с приемането на GDPR. Тогава нормата, създадена в ЕС, светкавично се превърна в еталон в световен мащаб. Много други страни заимстваха модела на GDPR в своите законодателства.

Накратко, за новата европейска норма за AI се очаква да повтори успеха на GDPR. Новият закон навярно ще бъде „преписан“ от много други страни.

Силното и всеобхватно регулиране на AI в ЕС може да се окаже „мощен пример за много правителства, обмислящи подобно регулиране“, каза Ану Брадфорд, професор от юридическия факултет на Колумбия, който е експерт по ЕС и цифрови регулации. Други държави „може да не копират всяка разпоредба, но вероятно ще подражават на много аспекти от нея“.

Компаниите за изкуствен интелект от своя страна най-вероятно ще възприемат и ще разширят някои от тези задължения към пазарите извън ЕС, според Брадфорд. „В края на краищата не е ефективно да се преобучават отделни модели за различни пазари“.

Какво да очакваме

Политическото споразумение между Европейския парламент и държавите-членки на ЕС за нови закони за регулиране на AI беше тежка битка, със сблъсъци относно основните положения.

Имаше продължителни преговори в частта за наблюдение, управлявано от AI, което може да се използва от полицията, работодателите или търговците на дребно за заснемане на хора в реално време и разпознаване на емоционален стрес. Европейският парламент осигури забрана за използване на технологии за наблюдение в реално време и биометрични технологии, включително емоционално разпознаване. Но с три изключения, според Бретон.

Това би означавало, че полицията ще може да използва инвазивните технологии само в случай на неочаквана заплаха от терористична атака, необходимост от търсене на жертви и при преследване на тежки престъпления.

Ще трябва да се сформират „независими органи“, които ще трябва да дават разрешение за предиктивна полицейска дейност“ с цел предпазване от злоупотреби от страна на полицията и презумпцията за невинност при престъпление, обясниха евродепутатът Брандо Бенефей, който ръководеше преговорния екип на парламента заедно с Драгош Тудораче, румънският евродепутат, който ръководи работата на ЕП по регулиране на изкуствения интелект.

Имахме една цел – да предоставим законодателство, което да гарантира, че екосистемата на AI в Европа ще се развива с ориентация върху човека, зачитане на основните права, човешки ценности, изграждане на доверие, изграждане на съзнателност за това как можем да извлечем най-доброто от тази AI революция, която се случва пред очите ни“, каза Бенефей.

Като следствие от това потребителите ще имат право да подават жалби и ще могат да бъдат налагани глоби за нарушения.

Какво можем да очакваме

Основата на споразумението е многостепенна система, която отразява нивата на риск. При нея най-високото ниво на регулиране се прилага за онези машини, които представляват най-голям риск за здравето, безопасността и човешките права.

В първоначалния текст се предвиждаше това да включва всички системи с повече от 10 000 бизнес потребители. Този измерител обаче отпадна. Категорията с най-висок риск вече се определя от броя компютърни транзакции, необходими за обучение на машината, известни като „операции с плаваща запетая в секунда“ (Flops).

Източници казват, че в момента съществува само един модел, GPT4, който би попаднал в тази нова дефиниция.

Правното ниво на регулиране налага големи задължения на доставчиците на AI услуги, включително основни правила за разкриване на данните, които се използват за обучение на машините. Това обхваща всички възможни приложения, от от писане на статия във вестник до диагностициране на рак.

Ще има ли триене

Официалните представители заявиха, че ЕС е решен да не допуска грешките от миналото, когато на технологични гиганти беше позволено да прераснат в корпорации за милиарди долари без задължение да регулират съдържанието на своите платформи.

Дали тази решимост ще устои на натиска на индустрията – няма как да се знае отсега.

Коментар