Практични ли са подводните центрове за данни?

Има поне четири причини, поради които подводните центрове за данни няма да станат реалност скоро (снимка: CC0 Public Domain)

Огромният обем цифрова информация, произвеждана от човечеството всеки ден, трябва да се съхранява някъде. Обичайно това са специални шкафове, в които съдържат гъсто подредени изчислителни машини и модули памет. Ето, че сега Китай се захваща с новаторска идея за най-новата си поредица от центрове за данни: поставянето им под водата.

Центровете за данни са огромни зали с хиляди стелажи с техника за компютърно съхранение, съдържащи данни. Там се трупа какво ли не, като се започне от нашите плейлисти в Spotify и се стигне до персоналните ни съобщения в Gmail. Монтирането на тези огромни ракли с техника под вода не е лесна задача. Но пък има две големи предимства.

Първо, пести се пространство: квадратурата на съвременните центрове за данни е огромна и те заемат гигантски сгради с много етажи. В гъстата градска среда това е скъпо „удоволствие“. На морското дъно обаче няма чак такава конкуренция за свободна площ.

Второ, но и още по-важно, морската вода действа като естествен охладител, като поддържа ниски температури около шумните центрове за данни. Прогнозата на китайците е, че могат да бъдат спестени около 122 милиона киловатчаса електроенергия годишно – предимно от охлаждане.

Предизвикателствата не са малки. За да се монтират сървъри под вода, центровете трябва да бъдат изградени така, че да издържат на натиска и корозията, прилагани от морската вода. Освен това не е ясно как точно тези огромни блокове електроника ще повлияят на морските екосистеми, в които са поставени.

Идеята не е напълно нова. Още през 2016 г. Microsoft започна да тества идеята за поставяне на центрове за данни на морското дъно.

Практични ли са морските ЦоД?

Очевидно някои компании смятат, че са. Или по-скоро ще бъдат. Има редица причини, поради които даден оператор би искал да разположи своя център за данни в морето или океана. 

Просторен терен. Тъй като океаните покриват около 70 процента от повърхността на Земята, няма недостиг на място за разполагане на подводните центрове за данни. Подводното внедряване може да се окаже особено ценно тогава, когато дадена компания иска да  поддържа центрове за данни в близост до големи населени центрове – там, където незастроената земя е в недостиг, но пък има море или океан наблизо. Тогава центровете за данни могат да бъдат хвърлени в морето.

Ниски разходи за охлаждане. методите за охлаждане за традиционните центрове за данни са скъпи и изискват много енергия. Охладителните системи формират до 40% от разхода на електроенергия в типичния ЦоД. Един подводен център за данни обаче може да разсее топлината си директно в заобикалящата среда и това значи, че ще се охлажда по ултраефективен начин.

Достъп до устойчив източник на енергия. Подводните центрове за данни биха могли да се възползват от близостта си с възобновяеми източници на енергия, като офшорни и наземни вятърни паркове, вълнови генератори. Всъщност ЦоД дори биха могли теоретично да генерират собствена енергия, използвайки океанските течения, поставяйки нов стандарт за устойчивост на центровете за данни.

Защо подводните центрове за данни може и да не се случат

Всичко това са съществени предимства, които индустрията на центровете за данни може да си подсигури чрез разполагането на повече центрове за данни под водата. Въпреки това, за да станат практични в мащаб, подводните центрове за данни ще трябва да преодолеят някои нелеки предизвикателства, включително:

Хардуерна поддръжка. Вероятно най-голямото предизвикателство на подводните центрове за данни е поддръжката на хардуера. Когато сървър или дисково устройство трябва да се смени, изпращането на персонал под водата, за да свърши работата – или изтеглянето на центъра за данни на повърхността – е много по-трудно, отколкото при наземните центрове за данни. Роботизираната работа сила може да помогне за смекчаване на това предизвикателство. Но докато тази технология узрее достатъчно, поддръжката на повечето центрове за данни все още ще трябва да се извършва от хора.

Мрежова свързаност. Единственият възможен начин за осигуряване на високопроизводителна мрежова свързаност за подводните центрове за данни са мрежовите кабели. Но това е скъпо решение, особено за подводни центрове за данни, разположени далеч от брега.

Физическа сигурност. В някои отношения подводните центрове за данни са супер-сигурни срещу физически пробиви, тъй като би било изключително трудно за нарушителите да проникнат в тях незабелязани. От друга страна, подводните центрове за данни могат да бъдат обект на атаки от терористи, за които вероятно ще бъде по-лесно да се прицелят в съоръжение, разположено на дъното на морето, отколкото в защитена суха територия.

Снабдяване с енергия. Идеята за захранване от офшорни вятърни паркове е романтична, но тя е само хипотеза; в действителност инженерите на подводни центрове за данни ще трябва да разработят многобройни и много надеждни източници на захранване, за да направят тези центрове за данни надеждни.

Вероятно поради всички тези предизвикателства подводните центрове за данни остават много обсъждана, но малко вероятна идея. Проектът Natick на Microsoft бе тема на много заглавия по вестниците, но изминаха три години, откакто Microsoft го извади от океана, и до момента няма по-нататъшно развитие на проекта.

Който успее да реши предизвикателствата, за да направи подводните центрове за данни практични в мащаб, ще спечели много. Но бариерите са високи – и не е сигурно дали подводните центрове за данни някога ще се реализират.