Технологиите на последните десетилетия ускориха подводната археология, притисната от конкуренцията на офшорната ветроенергийна индустрия (графика: CC0 Public Domain)
Под водата на моретата и океаните ни лежат десетки „изгубени цивилизации“. Учените искат да ги намерят, преди да е станало твърде късно. Съвременните технологии помагат на археолозите да видят и възпроизведат древните селища, останали под водата. Но начинанието е предизвикателно: в него археолозите се състезават с разработчиците на ветроенергийни паркове, компаниите за добив на изкопаеми горива и всички други, които бързат да завземат крайбрежните територии. Времето е малко.
Учените са на мнение, че ние не знаем почти нищо за древните народи, чиито селища са били потопени в моретата и океаните. Днес е налице същинска надпревара да открием и изследваме тези артефакти, преди това да е невъзможно. Крайбрежното развитие прави задачата спешна и предизвикателна.
Съвсем наскоро Университетът на Брадфорд в Обединеното кралство получи безвъзмездна помощ от Европейския съвет, за да „търси изгубени цивилизации под Балтийско и Северно море“. Изследователите планират да използват най-новите технологии, включително изкуствен интелект, за картографиране на морското дъно и търсене на праисторически селища, които са били потопени преди хиляди години. Оттогава досега морското равнище се е повишило значително поради климатичните фактори.
„Преди двадесет хиляди години глобалното морско ниво е било със 130 метра по-ниско от сегашното“, каза в изявление професор Винсент Гафни, археолог от Университета в Брадфорд. „С прогресивното глобално затопляне и покачването на морското равнище уникалните места, които са били дом на човешките общества в продължение на хилядолетия, са изчезнали. Не знаем почти нищо за хората, които са живели на тези големи равнини“.
Използвайки най-новите технологии, европейските изследователи наскоро откриха множество подводни останки от праисторически народи. Подводен Стоунхендж, съставен от 170 каменни пещери, бе открит под езерото Констанс, което се намира между Германия, Австрия и Швейцария. Сега учените смятат, че то е дело на хора – преди около 5500 години. В залива „Градина“ на западния бряг на хърватския остров Корчула учени откриха път на 7000 години.
Тези и други подобни открития налагат спешното изследване на останките от човешки живот, които сега са под вода. Работата на изследователите става все по-неотложна, тъй като крайбрежното развитие се увеличава: изграждат се множество офшорни ветроенергийни паркове, полагат се подводни кабели.
Високотехнологичното оборудване за подводна археология днес позволява много повече, отколкото беше възможно само преди 2-3 десетилетия.
Технологиите
Усъвършенстваните технологии за картографиране на морското дъно, сеизмичните и акустичните скенери правят възможно да се „види“ къде по морското дъно има обекти, които говорят за човешко присъствие.
Част от арсенала за „оглед“ на морското дъно е магнитометрията – изследователският метод, който досега е бил използван предимно от „наземните“ археолози, но вече се прилага за изследване на подводния пейзаж. Малките промени в магнитното поле могат да показват промени в ландшафта, разкривайки състава на морското дъно. На учените това говори за миналото на естествения релеф, реките, седиментите, ерозията.
Развитието на роботиката доведе до появата на подводници-роботи с дистанционно управление, които се спускат и „обхождат“ дъното на морето. Те плуват с лекота около останките от кораби, каменни стени, останки от селища. Със своите роботизирани ръце и инструменти те могат да вземат дребни вещи за изследване на повърхността, да отмиват тинята и да разкриват детайли от релефа, говорещ за човешка намеса.
Камерите с ултра-висока резолюция, носени от тези роботи, заснемат посетените обекти прецизно от всички страни. Системите за цифрова фотограметрия и триизмерно моделиране „сглобяват“ образите, заснети от камерите. След това изграждат детайлни виртуални копия на останките, заснети под водата от роботите с камери.
Заедно, всички тези технологии правят възможно възпроизвеждането на точни 3D модели на всички артефакти, намерени в дълбините на моретата и океаните.
Надничане в миналото
Още едно място, което представлява интерес за изследователите, е Догерланд – място, за което Университетът в Брадфорд обяснява, че навярно е „било сърцевина на човешкото присъствие“ с централна роля „за процеса на повторно заселване и колонизация на Северозападна Европа през мезолита и неолита“.
„В рамките на този потопен пейзаж се намират фрагментарни, но ценни доказателства за начина на живот на неговите обитатели, включително промените, произтичащи както от навлизащото море, така и от въвеждането на неолитни технологии“, казват изследователите.
Съвременните технологии за сканиране и наблюдение на морското дъно могат да разкрият много за това кога и как регионите, някога населявани от хора, са се озовали под водата. Следите от наноси, „разчитането“ на ерозията говорят за това кога и как водата е „дошла“ и е заляла човешките обиталища.
Чрез техниките за сканиране могат да се установят дори древните сметища. Те са били места, където се натрупват животински кости, черупки на мекотели и друг биологичен материал. Той може да разкаже на археолозите много за това как са живели хората в древните времена.
Няма време
С увеличено финансиране и теренна работа скоро може да научим доста повече за древните народи, чиито селища са били „изгубени“ под напора на надигащите се морета. Ала времето е от съществено значение за изследването на тези потопени цивилизации.
Преди хиляди години около 200 милиона квадратни километра от днешното морско дъно са били над водата. По-голямата част от тази площ е лежала по протежение на съществуващата брегова линия на Европа. Изследователите описват тези зони като „най-привлекателната земя за праисторически селища на континента“.
Днес тези земи до голяма степен съставляват крайбрежния шелф, който в момента се „разработва“. Там се инсталират офшорни вятърни паркове за добиване на въглеродно неутрална енергия – множество проекти, стимулирани от правителствените мерки за борба с изменението на климата. Това огромно разширяване на инфраструктурата за зелена енергия може да ограничи научния достъп до районите, пълни с потопени селища, опасяват се учените.