Обещанието на водорода като стълб на декарбонизацията

Транспортът е един от секторите с най-голям потенциал за приложение на водорода
(снимка: CC0 Public Domain)

Водородът отдавна е рекламиран като потенциално решение за транспорта и тежката индустрия, но остават значителни препятствия за преодоляване, преди това чисто гориво да може да се разпространи широко и да доведе до значителен спад в емисиите.

Докато възобновяемите енергийни източници като вятъра и слънчевата енергия направиха големи крачки в декарбонизирането на производството на електроенергия, тежките индустрии като стоманодобивната, циментовата и транспортната все още разчитат в голяма степен на изкопаемите горива.

На неотдавнашния Net Zero Transformation Forum в Тайван експерти дискутираха възможностите и предизвикателствата пред водорода в енергийния преход. От Тайван през Чили до Европа се появи обща тема. Водородът вече не е само теоретичен, а на място се развиват реални проекти, отбелязва Digitimes Aisa.

Клеър Стивънсън, представител на Шотландия, подчерта необходимостта от продължаваща държавна подкрепа. Тя заяви, че въпреки напредъка, частните инвеститори все още се колебаят поради липсата на непосредствена търговска жизнеспособност на проектите. Необходимо са сътрудничество в технологиите и синхронизиране на регулаторните рамки в различните държави.

Д-р Мег Джей Си Лин от Тайванския институт за икономически изследвания повтори това мнение, като отбеляза, че неотдавнашният скок в интереса към водорода произтича от глобалния ангажимент за нулеви емисии. Лин подчерта важността на интегрирането на водорода в съществуващите енергийни системи, цитирайки потенциала му като чисто решение за съхранение на енергия.

„Компании, правителства, институции разполагат с активи, които да дадат стойност на тази нова водородна индустрия”, каза Висенте Пинто, инвестиционен съветник в посолството на Чили в Япония. Той посочи изобилието от пристанища на Чили, съществуващите терминали за внос на амоняк и настояването на минните компании за декарбонизация като двигатели на водородните амбиции на страната, включително скорошни договори за плавателни съдове, работещи с амоняк.

За Франция водородът е от решаващо значение за декарбонизирането на трудни промишлени сектори като стомана и торове, които не могат лесно да бъдат електрифицирани. Правителството е отделило 7 милиарда евро до 2030 г. за тези индустрии, с акцент върху рентабилните електролизатори за производство на „зелен” водород от възобновяема енергия.

„В по-голяма част от времето използвате нисковъглеродно електричество, за да произвеждате водород. Едно от основните предизвикателства е разработването на ефективни и рентабилни електролизатори”, каза Джонатан Друбей, експерт по иновации във френската организация Expertise France.

Докато се изброяват случаите на използване на водорода, остават предизвикателствата, свързани с увеличаване на производството, изграждане на инфраструктура за съхранение и разпределение, хармонизиране на регулациите и намаляване на разходите, за да бъде чистото гориво търговски конкурентно с изкопаемите горива. Все още са необходими технологични пробиви в области като високотемпературна електролиза и улавяне на въглерод.

„До 2030 г. трябва да видим някои нови начини за производство на водород и намаляване на разходите за електролизери”, прогнозира Минг-Хсу Ли, заместник-директор на Тайванската служба за наука и технологии за нулеви нетни емисии (T-STONE). „До 2040 г. може да видим зрелостта на водородната икономика със значителни глобални търговски потоци”.

В близко бъдеще единственият най-критичен фактор, според Висенте Пинто, е да се „крачи напред” чрез осезаеми проекти, вместо с прекалено хипотетични изследвания. Той призова компаниите да подават заявления и да се ориентират в регулациите в реално време, вместо да чакат перфектни политически рамки и стандарти, сравнявайки това с ранните дни на бурното развитие в Чили.

Публичният сектор също има решаваща благоприятна роля чрез финансиране, развитие на инфраструктурата и установяване на кодекси и стандарти за безопасност. Ли предлага концепция за „водороден парк” с пълна верига за доставки, която ще помогне за тестване, пилотни проекти и намаляване на риска от възникващите водородни технологии. Тайван се стреми да се позиционира като център за износ на технологии.

От Европа през Азия до Южна Америка обещанието на водорода като стълб на декарбонизацията може да се утвърди чрез конкретни действия. Преодоляването на технологичните, финансовите и регулаторните пречки през следващото десетилетие ще определи дали водородът наистина ще се издигне като трансформиращо климатично решение или ще остане просто надценена концепция.