Развитието на езиковите модели и квантовите компютри могат да сбъднат т. нар. AI сингулярност преди 2030 г. (снимка: CC0 Public Domain)
Универсалният изкуствен интелект ще стане факт след около 5 години, предположиха някои от най-големите авторитети в тази област. За разлика от специализирания AI, който е разработен за конкретни задачи, като например откриване на продуктови дефекти, обобщаване на новините или изграждане на уебсайтове, универсалният (общият) изкуствен разум ще може да изпълнява широк спектър от когнитивни задачи досущ като човек или дори по-добре.
Честотата, с която се повдига въпросът за общия изкуствен разум, говори за значимостта на предстоящите промени. Концепцията повдига екзистенциални въпроси относно ролята на човечеството и контрола върху бъдещето, в което машините могат да се обучават и да надминават хората в почти всяка област. Коренът на голямото безпокойство се крие в непредсказуемостта на процесите и целите на AGI при вземане на решения, които може да не съответстват на човешките ценности или приоритети.
Съществува опасението, че след като AGI достигне определено ниво на автономност, за хората може да стане невъзможно да го контролират. А това може да доведе до сценарии, при които действията му не могат да бъдат предвидени или предотвратени.
Съвсем закономерно все повече хора се питат не дали, а кога ще стане реалност общият изкуствен интелект. Търсенето на времева рамка подтиква професионалистите в областта на AI да предполагат кога ще настъпи този момент, разглеждан в известен смисъл като „края на човечеството“ – или поне на текущото статукво.
Преди броени дни главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг прекара известно време, за да разкаже пред медиите какво мисли по темата. Неговото виждане няма как да не вълнува всички специалисти по темата – Nvidia е компания, която създава жизненоважни за AI технологии, а зашеметяващият ръст на пазарната ѝ капитализация говори за мащаба на лидерството й в областта.
Да прогнозираме кога ще видим приемлив общ изкуствен интелект зависи от това как дефинираме понятието, твърди Хуанг. Той прави паралел с движението на хората към определена физическа цел в пространството.
Например, ако шофираме до Конгресния център на Сан Хосе, ние разбираме, че сме пристигнали, когато можете да видим сградата с надписа на конгресния център; по аналогичен начин и пътуването на човечеството към общия изкуствен интелект в някакъв момент трябва да ни доведе до положението, в което ще видим нещо, което недвусмислено означава, че вече сме там, където сме пожелали.
„Решаващият момент е да можем да постигнем съгласие как да измерим дали сме пристигнали, независимо дали във времето или геопространствено,“ казва Хуанг.
„Ако определим AGI като нещо много специфично, набор от тестове, при които дадена софтуерна програма може да се справи много добре – или може би с 8% по-добре от повечето човека – то аз вярвам, че ще стигнем там в рамките на 5 години“, категоричен е лидерът на Nvidia. Той предполага, че тестовете могат да бъдат нещо като изпит по право, логически тест, икономически тест или може би способността на алгоритъма да се премине предмедицински изпит.
Приблизително същата прогноза направи преди броени дни и Бен Гьорцел, компютърен учен и главен изпълнителен директор на SingularityNET. Той е известен като „бащата на AGI“, след като помогна за популяризирането на термина изкуствен общ интелект в началото на 2000-те години.
Най-добрите AI системи, които се внедряват днес, се считат за специализирани AI, тъй като те може да са по-способни от хората в конкретна област – въз основа на данни за обучение. Ала не могат да надминат хората като цяло. Тези „тесни“ AI системи, които варират от алгоритми за машинно обучение до големи езикови модели (LLM) като ChatGPT, се учат да разсъждават като хората и да разбират контекста.
В момента, според Гьортцел, изследванията на ИИ навлизат в период на експоненциален растеж и доказателствата сочат, че изкуственият общ интелект е съвсем наблизо. Тази хипотетична точка в развитието на изкуствения разум той нарича „сингулярност“. И предполага, че тя ще бъде постигната докъм 2029 или 2030 г. По това време човечеството навяено ще изгради първия реален AGI, но постижението може да се случи дори още през 2027 г., смята бащата на AGI.
Ако такъв изкуствен разум бъде проектиран да има достъп до своя собствен код и да може да го пренаписва, той може много бързо да се развие в изкуствен суперинтелект. Гьортцел определя това като ИИ, който има когнитивната и изчислителната мощ на цялата човешка цивилизация.
В подкрепа на тезата е моделиране от компютърния учен Рей Кърцвейл, описано в книгата му „Сингулярността е близо“ (2005 г.), прецизирано в предстоящата му книга „Сингулярността е по-близо“ (очаквана през юни 2024 г.). В книгата си Кърцвейл изгражда прогнозни модели, които предполагат, че AGI ще бъде постижим през 2029 г.
Друго доказателство, според Гьортцел, са подобренията, постигнати в LLM в рамките на няколко години. Те „събудиха толкова голяма част от света за потенциала на AI“. Гьортцел изяснява, че LLM сами по себе си няма да доведат до постигането на общ изкуствен разум, защото начинът, по който показват знания, не представлява истинско разбиране, но че LLM може да бъде един компонент в широк набор от взаимосвързани архитектури в основата на общия изкуствен интелект.
В цялото уравнение навярно ще се намеси и напредъкът в развитието на квантовите компютри. Засега те изглеждат по-скоро като технология на бъдещето, но в рамките на пет години напредъкът може да ги превърне в значително по-популярен инструмент за изчислителна работа. В контекста на развитието на общия изкуствен интелект това може да се окаже трамплин към очаквания голям скок. Гьорцел намеква, че AGI може да се случи при появата на „квантов компютър с милион кубити или нещо подобно“.