Как социалните медии развиха „жълтата преса“

“Жълтите” истории в социалните мрежи стават все по-префинени и все по-малко им личи, че са примамки за кликове (снимка: CC0 Public Domain)

Вирусните“ видеоклипове в социалните мрежи привличат хиляди посетители, но далеч не винаги това, което показват, е действително. За потребителите става все по-трудно да разберат кое е истина и кое – не. Създателите на това „съдържание“ изпипват методите си, за да стават все по-убедителни. Но на практика това, което се случва в социалните мрежи днес, е просто еволюция на „жълтите“ вестници.

В TikTok има кратък клип на нещо, за което гласът зад кадър твърди, че е предполагаем „проблем в пръстена“ във видеото, в което принцесата на Уелс разкрива диагнозата си – рак. Клипът има 1,3 милиона гледания. Други, в които потребителите „разбиват“ различни аспекти на видеото и анализират сагата, също събират милиони гледания и споделяния.

Има такива видеа из всички социални мрежи, човек може дори да научи за тях от някои свои роднини и познати. Тезите, представени в тези видеоклипове, звучат като достоверни факти и са предадени в репортерски стил.

Нещо дълбоко не е наред в начина, по който ни се представя съдържанието в социалните медии. Става дума за огромна и фина промяна. До неотдавна видовете съдържание бяха разграничени. Знаеше се кое твърдение е проверено и потвърдено от различни независими източници и кое е лично мнение или хипотеза. Самите онлайн платформи бяха всяка с характер: една за дълги видеоклипове, друга за къси изказвания, трета за кратки видеозаписи.

Сега всичко е смесено. Няма яснота кое е официална информация и кое е лично становище. Алгоритмите ни препоръчват различни порции съдържание, но не защото е стойностно, а защото е популярно, „жълто“, сензационно и евентуално е близко по тема, от която сме се интересували. Все по-малко имаме контрол върху това, което виждаме.

И колкото по-малко контрол имаме, толкова повече уеб-платформите се превръщат в кипящ и бушуващ пазар на търсене на внимание и продажби. Понякога продуктът е ясен. Прилича на старомодна реклама, но често трябва да се вгледаме внимателно, за да разберем това.

Създателите на съдържание говорят за артикули, които харесват, из разни „витрини на магазини“ – и изглежда, че те просто услужливо препоръчват неща, които биха могли да са полезни. Докато всъщност тези хора печелят комисионна, когато купуваме. Друг път простото действие на самото гледане, споделяне и ангажиране е достатъчно, за да генерира приходи за авторите на съдържанието.

Резултатът е система, която стимулира създаването на съдържание с висока ангажираност – и находчиви хора са готови да вкарат в употреба всякакви средства, за да постигнат целта.

Всякакви невероятни твърдения могат да бъдат облечени в авторитетно звучащи наративи и поднесени с увереността и категоричността на реалистичен телевизионен репортаж. AI инструменти помагат в „работата“ на творците – AI гласове вървят зад кадър, генеративни алгоритми създават фотореалистични кадри на каквото си пожелаем.

Но това, което се случва в последно време, е че лансирането на всевъзможни безумия вече става с тон, който звучи някак благородно. Хората сега „задават въпроси“, публикуват неясни видеоклипове и питат „Какво забелязвате?“ или просто „разсъждават“, като „изразяват загриженост“, че нещо някъде не е наред.

За всяко събитие и за всеки инцидент можем лесно да намерим „проверени“ данни, които предполагат, че просто няма начин да е случайност. Монетизацията е това, което поражда по-голямата част от съдържанието, което виждаме в социалните мрежи.

Не беше така, да. В миналото социалните медии бяха точно това – социално място, кътче за общуване с приятели и познати, време да кажеш нещо за себе си и да прочетеш лични неща за всеки от своите познати, където и да се намира той.

Сега социалните мрежи са… месторабота. Те са място, където редица потребители могат да получават заплащане и да станат „създатели на съдържание“ на пълен работен ден. Популярността на техните видеоклипове или туитове подобрява способността им да постигнат желаната монетизацията и те се стремят да увеличат броя на последователите си, което след това привлича марки и спонсорства.

И колкото повече работи този модел, толкова повече носи приходи за социалните медийни платформи, които от своя страна вземат своята такса. И насърчават „създателите на съдържание“.

Ако трябва да сме честни, отново е вярно, че новото е добре забравено старо. Циничното манипулиране на новини, извъртането им им и представянето на гледищата като факти с цел постигане на печалба е в много отношения еволюция и усъвършенстване на това, което се случва от десетилетия на страниците на „жълтата преса“. На прицел са знаменитости, политици, творци, обикновени хора, ежедневни събития и човешки трагедии.

Просто сега всичко е по-гъвкаво, по-усъвършенствано. Анонимността на повечето хора в интернет, „подсказващите“ алгоритми, броенето на кликовете и взаимодействията, елементите на AI – всичко това въвлича потребителите с главозамайваща привлекателност, която статичната първа страница на жълтите „вестници“ никога не би могла да постигне.

Коментар