Защо хората вярват на всичко, което видят в социалните мрежи?

Има причина мнозина да вярват на откровените небивалици в социалните мрежи за кратко видео, казват изследователи (снимка: CC0 Public Domain)

Учудващо е на колко безумни неща вярват хората, когато гледат видео в социалните мрежи. Феноменът занимава съзнанието на редица специалисти по интернет-култура, изследователи, психолози и маркетолози. Това е фактор, с който трябва изключително много да внимават всички, които се занимават с уеб-маркетинг, медии и динамично съдържание.

Дакота Финк няма никакво намерение да разпространява лъжи. Май 2021 година е и 23-годишният модел от Лос Анджелис е намазала лицето си с козметична маска. „Мислех си, че трябва да бъда по-активна в TikTok“, казва тя. В прилив на весело настроение Финк решава да запише видео като шега: ще свали маската от лицето си, която е с телесен цвят, пред камерата, и ще добави субтитри с твърдението, че жените трябва да отлепят слоевете от кожата си поне веднъж в месеца.

Насмешливо видео с шокиращ ефект

Видеото, озаглавено „Как не знаеха това?“, очевидно е насмешливо. И хората го подхващат: видеото вече има 4,4 милиона харесвания и е споделено повече от 220 000 пъти. Но не всички са разбрали шегата.

От тези 220 000 души някои започват да го споделят искрено, обяснявайки, че никога не са осъзнавали допълнителните изпитания, които стоят пред красотата на жените. Не е изненадващо, че това са предимно мъже. Все пак има и жени, които се присъединяват към шегата толкова убедително, че видеото заживява собствен живот и дори убеждава други жени, че това е съдба, която са избегнали само благодарение на късмета.

„Получавах много съобщения в Instagram от възрастни жени, които казваха: „Това никога не ми се е случвало, то нещо обичайно ли е във вашето семейство?“, спомня си Финк. „Шокирах се“.

Феноменът на доверчивостта

Колко искрено сме склонни да вярваме на това, което виждаме в TikTok и в социалните мрежи изобщо? Доверчивостта към късоформатното видеосъдържание е феномен, който не е останал незабелязан от психолози и изследователи. Млади и стари се „връзват“ на странни истории, които изглеждат твърде добри, за да са истина.

Един пример за подобни фалшификации са видеата, в които се твърди, че легендарен починал артист всъщност е жив – например Елвис Пресли. Със съвременните технологии за манипулиране на видео е напълно възможно да се създаде подобно съдържание и то да е легитимно изглеждащо.

„След края на традиционните медии, предоставящи функцията на пазач, която винаги идваше с някаква журналистическа проверка на качеството, ние сега сме сами насред безкрайно количество информация, събрана в дланите на ръцете си“, казва Маркус Бьош, изследовател на TikTok и сътрудник в HAW-Хамбург в Германия.

Предлагането е, меко казано, изобилно. Милиони часове видео се качват всеки ден в социалните медии. Обемите нарастват постоянно. Появата на едно лице насреща действа силно. „Поглъщаме толкова много съдържание толкова бързо, че то идва по много личен и интимен начин“, казва Бьош. „И ако решим да изслушаме даден човек, налице е бърза, моментална връзка на доверие“.

Еволюция в „икономиката на вниманието“

Късите видеоклипове не са случайни – това кара потребителите да консумират възможно най-много съдържание за кратко време. Някои експерти по социални медии смятат, че в резултат на това вече не обмисляме внимателно какво гледаме. Стимулите за създателите да публикуват честно, но сериозно съдържание, са по-слаби от тези за споделянето на запис със спяща котка.

„Причината, поради която толкова лесно се вярва на късите видеоклипове, е свързана с еволюцията на нашата икономика на вниманието“, казва Том Дивон, който изучава социалните мрежи в Еврейския университет в Йерусалим в Израел. „В TikTok тази тенденция да се консумира информация на малки хапки се ускорява от страницата „За Вас“ в платформата“. А тя е проектирана като канал за т. нар. „вирусност“ – мълниеносно разпространяване от човек на човек.

За авторите не е задължително да се придържат към истината, ако искат да постигнат повече разпространение. По същество, колкото по-дива е историята, толкова по-вероятно е тя да стигне до много потребители.

„Нямаш ли снимка, значи не се е случило“

Забележително е, че потребителите на платформите за кратко видео твърдят, че са скептични към съдържанието, което срещат. Проучване от септември 2022 г. на Института на Ройтерс за изследване на журналистиката към Оксфордския университет установи, че само 20 процента от потребителите в Обединеното кралство и САЩ казват, че имат доверие на новините, които срещат в TikTok.

„Това може да се дължи на начина, по който сме били научени на медийна грамотност в миналото“, смята Маркус Бьош. Насреща обаче стои изконният човешки принцип да вярваме само на това, което виждаме със собствените си очи. Днес дори съществува фразата „нямаш ли снимка, значи не се е случило“.

Повечето потребители очевидно трябва да научат, че това не е непременно вярно – предвид новата ера на синтетични медии, където една или повече части от видео, изображение или аудио файл могат да бъдат ловко променени или фалшифицирани.

Друг фактор е персонализирането на съдържанието чрез алгоритъма на социалните мрежи. Той значително влияние върху начина, по който потребителите възприемат видеоклиповете, които гледат в платформите“, казва Дивон. „Потребителите осъзнават, че видеоклиповете, които им се поднасят, са съобразени с техните индивидуални предпочитания и вярвания, което може да допринесе за усещане за адекватност и достоверност“.

Начинът на снимане също има значение, казва Джес Мадокс, асистент в Университета на Алабама и експерт по интернет култура. „Заснемането на видео чрез предните камери на смартфоните увеличава интимността“, казва тя. „Това прави инфлуенсърите и създателите на съдържание толкова успешни. То кара потребителя да се чувства така, сякаш е в личен разговор на четири очи – че кой би ви излъгал право в очите?!“

Реалността е, че мнозина биха го направили – особено ако това означава да правят пари от гледането.

„Не, не трябва да вярваме на всичко, което виждаме, особено в социалните медии“, казва Финк. Перспективата също помага. „Погледнете собствения си живот и себе си и си помислете: „Колко неща има в социалните медии, които може да не са на 100 процента като в реалния живот? В социалните мрежи ние представяме най-смешните версии или най-красивите версии на самите себе си“.