3D печатът навлиза и в строителството на центрове за данни, но не без предизвикателства (снимка: CC0 Public Domain)
Може ли бъдещите центрове за данни да се строят чрез 3D печат? Този въпрос доскоро изглеждаше нелепо, но сега стои на масата с пълна сериозност, след като през януари завърши изграждането на първия в света център за данни, отпечатан с 3D принтер – в Германия.
На 31 януари разработчикът и инвеститор Kraus Group обяви завършването на Wavehouse Campbell Heidelberg – новия център за данни на местния доставчик на облачни услуги и центрове за данни Heidelberg iT Management. Едноетажната сграда е с обща площ малко под 600 кв.м. Процесът на „отпечатване“ отне 140 часа.
За „отпечатването“ е използван около 450 тона печатарски бетон. Той е 100% рециклируем и съдържа свързващо вещество, което – според съобщенията – може да постигне 55 процента намаление на CO2 в сравнение с чистия портланд цимент. Строежът е изпълнен с помощта на 3D строителен принтер на име BOD2.
За това нещо се твърди, че представлява е най-голямата структура , отпечатана на 3D, в Европа. Освен това е първата „3D-отпечатана“ индустриална сграда в световен мащаб и първият център за данни в света, изграден по този метод.
В този си вид центърът за данни ще предлага 500kW и ще има капацитет за около 100 стелажа. Очаква се обзавеждането да приключи до края на лятото.
Предимства
3D печатът може да се превърне в бързо решение за компаниите, които искат да изградят новите си центрове за данни бързо и устойчиво. В съответствие с нарастващото клиентско търсене и по-голямото потребление на енергийни ресурси, индустрията на центровете за данни е в търсене на методи и пътища да остане ефективна и да изпревари кривата на цифровата трансформация.
Бързината на изграждането е един от основните фактори, които заслужават внимание. Да построиш нова сграда, та макар и не голяма, за едва 140 часа, е съществено предимство.
Самият дизайн не е за подценяване. Сградата демонстрира колко ефективен и многофункционален може да бъде 3D печатът в модерното строителство, съчетавайки функционалност с външен вид.
Това може да бъде от значение на фона на нарастващата тенденция към „преместване“ на някои центрове за данни в по-голяма близост до потребителите и следователно разполагането им в крайградскитер райони и градовете. В резултат на това разработчиците на центрове за данни започват да се фокусират върху необходимостта да направят центровете за данни визуално по-привлекателни.
Според строителите на съоръжението в Хайделберг, подобна технология намалява и стойността на 3D конструкцията. „3D строителният печат направи този проект икономически жизнеспособен“, коментира Ханс-Йорг Краус, управляващ партньор на Kraus Gruppe Heidelberg.
В допълнение към спестяването на време и разходи, изграждането на 3D-отпечатани центрове за данни може да доведе и до създаване на по-персонализирани решения, които да отговарят на специфични функции и ситуации. Това е идеално за център за данни, като се има предвид, че предлагането и търсенето нарастват бързо по света поради възхода на технологии като изкуствения интелект (AI).
На всичкото отгоре строителството чрез 3D печат е и енергийно ефективно. Разработчиците използват по-малко ресурси и създават по-малко отпадъци. Подобрените решения за устойчивост могат да доведат до по-голям икономически успех за бизнеса. А това може да бъде особено полезно, когато се има предвид количеството енергия, които центровете за данни използват в момента.
Предизвикателства
Въпреки ентусиазма, центровете за данни, отпечатани на 3D, могат да имат своите слабости и предизвикателства. Те са свързани с потенциални неточности в дизайна и липса на здрава армировка. Това е фактор, който не е за подценяване, защото всеки етаж от център за данни носи огромна физическа тежест – той е пълен с „желязо“ и охладителна техника. Товароносимостта е от ключово значение при този род съоръжения.
Доколкото сградите, създавани чрез 3D печат, навлизат все повече градските центрове, може да възникнат и още дебати относно якостта на тези структури.
Говорейки в публикация в LinkedIn, генералният мениджър в Cyberlink AG Максимилиан Веленхофер коментира как центровете за данни ще трябва да включат техники за подсилване, за да се справят с тези потенциални проблеми.
„Независимо от тези предизвикателства, проектът в Хайделберг отваря диалог за бъдещето на строителството в зони с висок риск, включително тези, предразположени към земетресения“, подчертава той. „Индустрията трябва да обърне внимание на структурната цялост и устойчивост срещу природни бедствия, като гарантира, че тези иновативни структури могат да издържат на такива събития, без да компрометират безопасността или функционалността“.
Не на последно място стои въпросът за охлаждането на центровете за данни – аспект, който постоянно се променя под натиска на усилията за повече енергийна ефективност. „Този подход не само подчертава потенциала за по-ефективни строителни методи, но също така повдига важен въпрос: може ли архитектурният дизайн на 3D-отпечатани структури да бъде оптимизиран за естествени процеси на охлаждане, за да се намали консумацията на енергия за охлаждане“, посочва Веленхофер.