След нарояването на частни фирми за космически пътувания и спътници сега се множат компаниите за минно-добивно дело на Луната и астероидите (снимка: CC0 Public Domain)
През април 2023 г. сателит с размерите на микровълнова печка излита в космоса. Неговата цел е подготовка за минно-добивно дело на… астероиди. И макар че мисията се сблъсква с проблеми, тя е част от новата вълна на интерес към минно-добивното дело извън границите на Земята. Mнозина се надяват да изкарат добри пари от космическите ресурси.
Планетите, естествените им спътници и астероидите съдържат ценни суровини, които на Земята стават все по-търсени – такива като платина и кобалт. Те се използват съответно в електрониката и производството на батерии за електрически превозни средства.
Въпреки че подобни материали има на Земята, те навярно са по-концентрирани в телата на астероидите, отколкото из планински склонове на нашата планета. А това ги прави по-лесни за изтръгване. Добивът в космоса, казват поддръжниците на идеята, може да намали вредните въздействия, които минното дело има върху Земята.
„Златотърсачите“ на новото време
Така, както все повече частни компании се конкурират в космически бизнеси като изстрелването на ракети, изграждането на спътникови мрежи и построяването на космически „станции“, расте и броят на фирмите, които се готвят за минно дело извън пределите на земната орбита. Подобни фирми имаше и преди, но повечето фалираха преди около половин десетилетие.
В годините, откакто тази първа кохорта напусна сцената, „интересът към темата експлодира“, казва Ангел Абуд-Мадрид, директор на Центъра за космически ресурси в Минното училище в Колорадо.
Голяма част от вниманието е насочено към Луната. Все повече страни планират да създадат свои обекти там – лагери, които ще се нуждаят от доставки. НАСА, например, има амбиции да построи базови лагери за астронавти през следващото десетилетие. Междувременно Китай се надява да открие международна станция за изследвания на Луната.
Новите надежди идват оттам, че икономически вече е доста по-лесно да пратиш нещо в космоса – намаляха разходите за изстрелване на ракети, облекчи се регулаторната среда. Но само времето ще покаже дали „златотърсачите“ на новото време ще успеят там, където други катастрофираха – или ще бъдат погребани от бизнес-плановете си.
Десетки милиони рисков капитал
Една компания за космически добив е AstroForge. Това, което екипът ѝ се надява да извлича от астероидите, са метали от платиновата група, някои от които се използват в устройства като каталитични конвертори, които намаляват газовите емисии. Междувременно вещества като платина и иридий се използват в електрониката.
Съществуват и много възможности при зелените технологии, например ново поколение платинени батерии с по-добри възможности за съхранение, които биха могли да се окажат полезни за електрическите превозни средства и системите за съхранение на енергия от комунален клас.
На същата фирма принадлежи малкият спътник, изпратен в космоса през април 2023 г. Нещата не вървят точно по план. След като малкият кораб излиза в орбита, екипът среща трудности да идентифицира сателита и да комуникира с него сред десетките други новоизстреляни спътници. Слънчевите панели, които осигуряват енергия на космическия кораб, не се разгъват добре. Има и смущения в комуникацията.
Сега компанията се готви да започне втора мисия с по-различна цел: да се доближи до астероид и да направи снимка, за да разбере кои ценни материали съществуват на конкретния астероид и в какви количества.
Друга компания, наречена TransAstra, продава телескоп и софтуер, предназначен да открива обекти като астероиди, движещи се в небето. Китайската корпорация Origin Space има сателит за наблюдение на астероиди в орбита около Земята и тества там своя технология, свързана с минното дело. Междувременно фирмата от Колорадо Karman+ планира да отиде направо до астероид през 2026 г. и да тества оборудването си за сондажи.
За да постигнат крайната цел – извличане на метали от космически скали, TransAstra, Karman+ и AstroForge са получили общо десетки милиони долари финансиране с рисков капитал до момента.
Когато инвеститорите се уморят
Друга компания с подобни цели, наречена Asteroid Mining Corporation Ltd., не иска да разчита много на външни инвестиции в дългосрочен план. Подобно упование всъщност допринесе за потъването на предишни компании. Вместо това основателят и главен изпълнителен директор Мич Хънтър-Скулион съсредоточава ранната работа на своята компания върху наземни приложения, които се изплащат веднага, за да може да финансира бъдещата работа в открития космос.
През 2021 г. компанията си партнира с Лабораторията за космическа роботика на университета Тохоку, базирана в Япония, за да работи върху космически роботи. Заедно, те са построили робот с шест крака, наречен Space Capable Asteroid Robotic Explorer, или накратко SCAR-E. Проектиран да работи в условия на микрогравитация, той може да пълзи по грапава повърхност и да взема данни и проби от това, което има там. За 2026 г. компанията планира да направи демонстрационна мисия за анализ на почвата на Луната.
Засега обаче SCAR-E ще остане на Земята и ще инспектира корабни корпуси. Според проучвания, това е пазар за близо 13 милиарда долара в световен мащаб — добра цифра в сравнение с пазара за добив на астероидите, който в момента е нулев. Такава работа може да осигури на компанията поток от приходи преди и по време на престоя им в космоса.
„Мисля, че всяка компания за добив на астероиди осъзнава, че парите свършват, инвеститорите се уморяват и вие трябва да направите нещо“, казва шефът Хънтър-Скулион. „Моето мнение е, че ако не сте построили нещо, което има смисъл на Земята“, добавя той, „никога няма да можете да го направите и на астероид“.
Екологични съображения
За някои извличането на материали от космоса предлага начин за намаляване на натиска върху ресурсите на Земята. Това съображение е особено широко разпространено, когато става въпрос за добива, необходим за технологиите за чиста енергия, като производството на водородно гориво, което използва иридий, и автомобилите с водородни горивни клетки, които пък изискват платина. Някои метали – като никел, кобалт и желязо – също са по-концентрирани в астероидите.
Но космическият добив не е лишен от въздействие върху околната среда: изстрелването на ракети, например, допринася за парникови газове в атмосферата. Добивът върху космически скали ще генерира отпадъци и отломки, които ще плувнат във вакуума на космоса.
За да се преборят с подобни опасения, през 2019 г. изследователите предложиха голяма част от слънчевата система да бъде отделена като „пустота“, т.е. като защитена територия на Земята. Разрешаването на експлоатация като добив на само една осма от космическите ресурси, пишат те, може да предотврати вредните въздействия, които ревностният добив вече е причинил у дома.
През 2021 г. изследователи от Университета на Нов Южен Уелс, Австралия публикуваха предложение за рамка за въздействие върху околната среда, за да оценят колко вреден е даден проект за космически добив чрез фактори като колко прах би вдигнал.
Обществото изглежда благоприятно настроено. Проучване от 2022 г. установи, че хората до голяма степен подкрепят добива на суровини на астероиди – констатация, която се поддържа независимо от предубежденията за екологична нестабилност и политическа идеология.
„Хората подкрепят много повече сондирането на астероиди, отколкото други форми на граничен добив като например на океанското дъно, на Антарктида и из тундрата на Аляска“, пише Матю Хорнси, водещ автор на статията и професор в Университета на Куинсланд.
„Те не повдигат същите етични възражения, които възникнаха срещу други форми на добив, и съобщават за малко безпокойство относно това. Дори онези, които обикновено биха възразили срещу добива по екологични причини, се чувстват така”, казва Хорнси, вероятно защото са видели компромиса: да дълбаеш в Земята или да дълбаеш в астероид.
По-иначе стоят нещата, когато става дума за Луната. Много от респондентите не одобряват добива там. „Луната е видима, красива и се свързва с чистота и духовност“, пише той. „Разбирам защо хората виждат необходимостта да запазят светостта на Луната повече, отколкото на астероидите“.
Независимо от плюсовете и минусите за околната среда, извършването на скок към космическото сондиране вероятно ще изисква допълнителни ограничения на Земята – например по-строги екологични разпоредби. И все пак, казва Ланге, „не е ясно дали ще успеем да намалим разходите, за да се равняват на добива на земни минерали“. Това е просто залог, който новите оптимисти правят.
Промяна в регулаторния пейзаж
Няколко други неща също са се променили от 2010 г. досега. От една страна, кандидат-копачите на астероиди имат повече данни. Последните мисии на НАСА разкриха доста за състава и структурата на тези обекти.
Регулаторният пейзаж за космическия добив също се промени през последните години, казва Мелиса де Цварт – професор, който специализира в космическото право в Университета на Аделаида в Австралия. Липсата на съществуваща регулация, казва тя, е част от причините, поради които първата кохорта компании се провали. Нямаше правна рамка, която изрично да посочва, че космическият добив е разрешен.
Днес Япония, Обединените арабски емирства, Люксембург и Съединените щати имат закон, който гарантира правата на техните компании и държави да притежават космически материали. САЩ са създали и „Споразуменията на Артемида“ – набор от най-добри практики за поведение на Луната.
Редица други стрни са подписали тези споразумения. Те гарантират, че лунните разкопки са в съответствие с Договора за космоса от 1967 г. – основен международен закон, уреждащ изследванията на космоса, включително минното дело (въпреки че е приет много преди космическият минен процес да да се яви на практическия хоризонт).
Договорът за космоса не забранява космическия добив, но определя някои основни правила. „САЩ не може просто да отиде на Луната, да постави знамето на САЩ там и да каже: „Това ни принадлежи“ и да започне да копае“, каза де Зварт. Но страната може да извлича материал – примерно метал – от Луната или от астероид – и след това логично да притежава този материал.
Договорът също така казва, че всяка страна е отговорна за това, което правят нейните частни компании, и че техните дейности трябва да са от полза за човечеството.
Естествено, рамката има много пропуски – например как сондирането да се извършва отговорно? Работи се и по този въпрос. Работната група за управление на международните космически ресурси в Хага вече е събрала някои отправни точки за разработване на международна рамка с инструкции, а Обединените нации имат работна група, посветена на каузата.
Бъдещата рамка вероятно ще бъде тествана с първия сондаж – не върху астероиди, а на Луната, тъй като е най-вероятно точно там хората да направят следващите си малки стъпки. „В момента, в който започнете да говорите за постоянно присъствие, ще започнете да търсите ресурси“, казва Абуд-Мадрид.
Космическата авантюра е в ход
И наистина, проучванията за ценните ресурси на Луната вече са на ход. От декември 2020 г. НАСА има договори с четири компании: тяхната задача е да съберат малко количество материал от лунната повърхност, за да покажат, че извличането на ценни ресурси е възможно.
За астероидите все още няма подобен план. Но търсачите на космически съкровища въпреки това продължават космическата си авантюра, макар да са наясно, че потенциалната печалба е по-далеч. Те вярват, че Земята се нуждае от това, което космосът може да предложи, и ще плати с лекота.