Изкуственият разум трябва да ни освобождава от рутинните задачи, а не да твори вместо хората, настояват писатели и текстописци
„Искам AI да ми пере прането и да мие чиниите, за да мога аз да творя изкуство и да пиша, а не AI да твори изкуство и да пише, докато аз пера прането и мия чиниите“. Тази фраза, формулирана от писателката Йоанна Мачийевска, обиколи социалните мрежи мълниеносно. Кратката формулировка синтезира проблема на изкуствения интелект днес. Оказа се, че мнозина виждат същото: развитието на AI върви в “грешна посока”.
Генеративният изкуствен интелект (GenAI) се разви като вид технология за самообучение, при която може да бъде създавано ново “творческо” съдържание, например текст или изображения, на база данни, събрани и използвани за “обучение”.
През последните няколко години популярността на тези технологии нарасна с бума на визуални приложения като DALL-E или Midjourney, които създават фото-реалистични изображения въз основа на текстови подкани. Много популярни приложения за редактиране на снимки, като например Adobe Photoshop, вече включват AI функции.
Фундаменталният въпрос
И все пак фундаменталният въпрос в основата на генеративния AI си остава: точно това ли е нещото, което ние, хората, искаме от роботите – да творят вместо нас? Навярно затова изказването на Мачийевска предизвика бурни реакции – 3 милиона души откликнаха на нейната публикация още в деня на изказването, а още повече бяха отговорите, натрупани в следващите дни.
Писателката смята, че AI би трябвало да се фокусира върху автоматизирането на задачите, “които ние мразим” – досадните, рутинни, времеемки дейности в ежедневието, които отнемат силите ни и изчерпват енергията ни. Вместо това днешните AI се опитват “да ни лишат от това, което обичаме да правим и което ни прави човеци”. Подобна посока е сбъркана, смята писателката.
Друг творец, Марк Хюмс, подкрепи Йоанна Мачийевска и дори отиде по-далеч, като подчерта, че възходът на AI неусетно осакатява хората. AI може би ще ни лиши от работни места, смята Хюмс, и не е като да няма защо – хората все повече “забравят как се правят нещата”.
“Да, попитайте произволни хора от улицата, “ако пътуваш на изток и завиеш наляво, в коя посока ще гледаш” – и вижте как пелтечат, мънкат – не знаят какво да отговорят, защото компасът и четенето на карта са умения, които отдавна сме загубили”, казва Хюмс.
Почти по същото време хиляди спортни фенове изляха в социалните мрежи гнева си от новината, че “в партньорство с Amazon Web Services, Формула 1 обяви, че трофеят за Гран При на Канада този уикенд ще бъде с дизайн, проектиран от AI“. Мрежата бе залята от гневни коментари, разкриващи истинското разбиране на мнозинството потребители за използването на AI за креативни цели.
„Ужасен дизайн, болен дизайн“, „не искате да платите на реалните творци това, което заслужават“, „обидно е към истинските творци“, „какво стана, не можете да си позволите да наемете скулптор ли“, „нима всичко това се случва във времена, когато спортът има нужда от повече човечност като противопоставяне на роботизацията и обсесията от данни“ – гласяха отзивите.
„Искам AI да смята данъците ми, а не да проектира трофея на F1“, коментира Крис Цуи, дългогодишен спортен анализатор в „The Drive“.
AI не може да говори с душите ни
Дискусията за това какво следва да правят роботите и AI реално не е нова. От години се спори по този въпрос в социалните медии. Технически, ние вече имаме роботи в домовете си, които ни освобождават от рутинна работа – перални машини, съдомиялни машини, сушилни. Да, технически погледнато, това са роботи. Имаме вече и „умни“ осветителни тела, които знаят кога да ни светнат, колко силно, колко продължително.
Може да се предположи, че следващите логични стъпки са в същата посока – автоматизиране на транспорта, на рутинната, повторяема, не-творческа дейност.
Но вместо да продължим да развиваме именно тази форма на интелигентност, индустрията на AI залитна към „генеративни“ алгоритми, които се стремят да изземват чисто човешките, творчески дейности – онези, които би трябвало да останат дело на човешкия талант, креативност, изобретателност, духовна извисеност. И тази посока няма как да не е погрешна, убедени са мнозина.
Най-сетне, AI никога няма да може да бъде реален „творец“, смятат още таланти от цял свят. Коренът на проблема остава е в същността на човешкото творчество.
„Магията на това да напишеш хубава песен е, че тя ти казва нещо за теб самия, нещо за душата, за преживяванията, емоциите“, казва австралийският певец и текстописец Ник Кейв. „Това e голямата разлика, AI не може да имитира това умение,“, обяснява Кейв.
„Изкуственият разум може много неща, но не може да говори с душите ни. А това е истинското изкуство. Там е разликата“, добавя той.