Най-абсурдното дело е заради отказана Wi-Fi парола

Достъпът до Wi-Fi породи съдебен спор между съседи, който може да претендира за най-нелепия досега (снимка: CC0 Public Domain)

Понякога паролата на домашната Wi-Fi мрежа става известна на съседите – случайно, поради доброта или невнимание. Но това крие неподозиран риск. Спор между двама американци може да спечели наградата за най-нелепата причина за съдебно дело. 

В края на юни американец даде на съд съди своята съседка, заради отказа ѝ да му предостави паролата си за Wi-Fi. Той се нуждаел от достъп до мрежата, защото работата му зависела от това. Фактът, че съседката сама плаща за своя интернет, изглежда нямал значение, отбелязва Yourtango в публикация за странния случай.

Според Института за правна реформа на Търговската камара на САЩ, ищецът Рик Конър твърди, че достъпът до Wi-Fi е необходим за работата му. Съдията, поразен от абсурдността на делото, попитал Конър дали наистина иска да получи достъп до Wi-Fi на съседа си чрез съда. Конър уверено потвърдил намеренията си.

Съдията помолил Рик да му каже какво се е случило. На изслушването ищецът разказал, че живее срещу съседката си Дженифър Робинсън от около две години. Конър щастливо използвал интернета ѝ без никакви проблеми, докато наскоро разбира, че е зададена парола. Той преминал през коридора с устройството си и няколко пъти помолил учтиво Дженифър да въведе паролата, но тя му отказала.

На въпрос на съдията колко време е използвал интернета на Дженифър, Рик признава, че е правил това в продължение на две години. А на въпроса дали Дженифър е знаела, че той използва нейния интернет, Конър не отговарил ясно.

Тогава съдията попитал самата Дженифър дали знае, че Рик Конър използва нейния Wi-Fi. По думите ѝ, тя разбрала, че някой друг използва нейния Wi-Fi едва когато сметката се повишила. След това съдията попитал Дженифър как е реагирала, когато Рик поискал да сподели паролата си. Жената учтиво му казала, че не може да му я даде, защото сметката става твърде висока и е извън нейния ценови диапазон.

Дженифър пояснява, че е започнала да плаща сметка от 100 долара на месец, което според нея е доста разумно, а след това таксата е скочила до 150 долара на месец. Рик Конър твърди пред съда, че Дженифър му е казала за цената на Wi-Fi, но не е сметнала за необходимо да плаща за това, което използва. Освен това Дженифър пускала музиката си и Рик я чувал от другия край на коридора, което – според него – е достатъчно заплащане.

Не толкова добросъседските отношения се влошават, когато Рик започва да търси паролата за Wi-Fi. Той чукал на вратата на Дженифър по всяко време на деня и нощта. Жената показала на съдията и няколко бележки, които Рик ѝ оставил.

Съдията прочел бележките на глас и попитал ищеца дали му изглеждат познати: „Имам нужда от паролата за Wi-Fi, млада дамо” и „Дженифър, имам важен проект за утре. Работата ми зависи от този проект. Имам нужда от Wi-Fi! Благодаря ти, Рик”.

Съдията попитал ищеца дали той е написали това? Рик признал, че звучи по-добре в ума му, когато пише бележките. След този отговор представителят на Темида не издържал повече на наглостта на ищеца и му казал, че “нещата няма да станат така”. След това той поискал от Рик да потвърди, че има работа, за която му се плаща, а също попитал Дженифър дали е доволна от апартамента, в който живее в момента.

В крайна сметка съдията не само отхвърлил иска на Конър, но издал временна ограничителна заповед, която му забранява да тормози Дженифър. Конър получил забрана да чука на вратата на съседа си и да оставя бележки.

Съдията подчертал, че ако забраната бъде нарушена, случаят ще се преразгледа и посъветвал Рик Конър да си купи собствен рутер и да го свърже с интернет доставчик.

Коментари по темата: „Най-абсурдното дело е заради отказана Wi-Fi парола”

добавете коментар...

  1. Абе ей

    Гатанков ти ли си бе, долна мстийо? Навсякъде се вреш а се изказваш некадърник. Ами марш в Северно-монголското общество, може да хванеш да обучиш и некой младок.

  2. Иван

    Ауууу, това нещо го прочетох до края – толкова е интересно и съм възхитен от проницателността на американския съдия. Ето, това е едно показателно евроатлантическо общество.

Коментар