Първата в света вертикална гора – жилищна сграда с дървета и храсти по цялата фасада – зеленее вече 10 години в Милано (снимка: студио Stefano Boeri Architetti)
Наскоро Вертикалната гора навърши 10 години. Проектирана като двойка сгради в Милано, днес Вертикалната гора има своите „братя“ на много места по света, включително в някои китайски мегаполиси. Явлението се превърна в най-обсъжданите архитектурни дизайни и като че ли от луда идея се превърна в утвърден модел.
Оригиналната Вертикална гора (Bosco Verticale) е жилищен комплекс, състоящ се от две кули, високи 110 и 76 метра, завършен през 2014 г. в квартала Порта Нова в Милано. Най-интересният аспект на проекта, който има поразителен визуален ефект, е гъстата му зеленина, обхващаща цялата фасада.
Има много хвалебствия и критики за Вертикалната гора. Но само няколко от тях анализират ключовата идея на този проект – а именно дали идеята за „хибридизиране“ на висока сграда и гора има смисъл от архитектурна, градска, екологична и техническа гледна точка.
Идеята на Вертикалната гора
Вертикалната гора е модел за устойчива жилищна сграда, проект за възобновяване на градските гори, допринасящ за регенерирането на околната среда и градското биоразнообразие, без това да означава разширяване на територията на града. Това е модел на вертикално уплътняване на природата в града.
Гъстата растителност по фасадата на сградата, приравнена към площта на равнинна гора, е еквивалентна на площ от 20 000 квадратни метра гора. Но тук всичката растителност е побрана в площта на голяма жилищна сграда. Растителната система на Вертикалната гора допринася за изграждането на микроклимат, абсорбира CO2 и прахови частици и произвежда кислород.
Вертикалната гора увеличава биоразнообразието. Тя помага да се създаде градска екосистема, където различни видове растителност съществуват съвместно и техните екосистемни удобства позволяват тази зеленина да бъде колонизирана от птици и насекоми и следователно се превръща едновременно в магнит и символ на спонтанното повторно колонизиране на града от растителност и от животински живот.
Създаването на няколко вертикални гори в града може да създаде мрежа от екологични коридори, които да дадат живот на основните паркове в града, обединявайки зеленото пространство от алеи и градини и преплитайки различни пространства на спонтанен растеж на растителността.
Как се създава Вертикална гора
От архитектурна гледна точка двете кули са сравнително традиционни сгради. Те имат стоманобетонна структурна рамка с подови плочи с дебелина 28 сантиметра. Фасадите, облицовани с тъмносиви порцеланови плочки, са белязани от поредица от големи балкони, дълбоки 3,35 метра, които правят сградата да изглежда доста динамична.
Комплексът има обща разгъната площ от 40 000 квадратни метра, разпределени между южната кула, наречена Torre de Castilla, и западната, Torre Confalonieri. Апартаментите в сградата са изключително скъпи и са насочени към богата клиентела. Две добре проектирани сгради, в типичния стил на миланската архитектура, но нищо особено новаторско, само по себе си.
Всъщност именно тяхната растителност прави двете кули интересни – архитектурно, концептуално и технически – останалото няма голямо значение.
Големите балкони побират ансамбъл от растения от над сто различни вида. Има 800 дървета с височина от 3 до 9 метра, включително черни дъбове, космати дъбове, златни дъждовни дървета, диви круши, манова пепел, буки, ябълкови дървета, е даже и маслини, турски лешник и персийско желязно дърво, между другото.
Заедно с тях са налице 4 500 храста, включително лешници, ягодови дървета, глог, метла, жълт кантарион, люляк и жасмин. И наред с всичко това – 15 000 декоративни растения.
Освен от външния си вид, различните растителни видове са подбрани и позиционирани в зависимост от фасадното изложение, както и от необходимото ниво на слънцезасенченост на всяко жилище. Растенията са поместени в бетонни контейнери с различни размери, в зависимост от вида на растението.
Дърветата са засадени върху почвен слой с дебелина 1 метър, а храстите са засадени върху 50 сантиметра. Между почвата и вътрешната хидроизолационна мембрана на всеки контейнер има поставена водоотводняваща и устойчива на корени система, съставена от слоеве полиетилен и геотекстил.
800 дървета, 4 500 храста и 15 000 декоративни растения живеят по фасадата на жилищна сграда в Италия – първата “вертикална гора” (снимка: студио Stefano Boeri Architetti)
Първите технически проблеми, с които архитектите се справят в този проект, са статичните и динамичните натоварвания, предизвикани от дърветата и от въздействието на вятъра върху тях. Това предполага симулиране на техните ефекти в аеродинамичен тунел и въвеждане на технически елементи, като специални стоманени котви и кабели за сигурност, които задържат дърветата и предотвратяват падането на счупени клони от кулите.
За да реши проблемите, свързани с напояването и поддръжката на растенията, дизайнерският екип разработва няколко гениални решения. Растенията се напояват от сложна централизирана система, разделена на подсектори и оборудвана с капкообразуватели, които филтрират и използват повторно сивата вода от сградите и рециклират подпочвените води, подпомагайки се и от системата за отопление и охлаждане, която пък е базирана на геотермална термопомпа.
Поддържането на растителността е „улеснено“ от два крана, монтирани на върха на кулите, които позволяват на градинарския персонал да работи с растенията отвън. В Милано вертикалната гора е споделена градина – следователно поддръжката се управлява от администрацията на комплекса, а не от всеки обитател поотделно.
Модел, който се репликира?
Вертикалната гора е тип архитектура, който е трудно да се игнорира. Архитектите от студиото на Стефано Боери го смятат за първия пример за нов архитектурен вид – „модел“, който потенциално може да промени нашите градове и начина ни на живот завинаги.
Навярно като потвърждение на това разбиране скоро и други архитекти започнаха да експериментират с вертикални гори. Например, австралийското архитектурно студио Bureau Proberts, ръководено от арх. Лиам Пробер, проектира вертикална гора за Бризбейн през 2017 г. За същата локация бе разработен архитектурен проект за вертикална гора от студио Koichi Takada. Архитектите Жан Нувел и Патрик Бланк пък проектираха подобна конструкция за Сидни.
Междувременно Стефано Боери и неговото студио бяха поканени да проектират вертикални гори за различни градове по света, като се започне от Утрехт в Нидерландия през Кайро в Египет и се стигне до Хуанганг в провинция Хъбей в Китай (недалеч от Ухан).
Специалистите са на мнение, че растителността на вертикалната градина може да допълни общественото зелено пространство, но не бива да се мисли, че може да го замества – това не е начин да се отървем о градските паркове и градини.
С други думи, една мъдра градска стратегия би насърчила вертикалното озеленяване на сградите, например чрез освобождаване от данъци, но само когато са създадени достатъчно залесени обществени зелени площи и обществени градини и са предоставени на разположение на всички граждани.
Все още има технически въпроси, които трябва да дочакат своя отговор. Дърветата, които правят Вертикалната гора различна от сграда с традиционна зелена фасада или балконски градини, трябва да бъдат внимателно проучени и техният растеж и дългосрочни ефекти да бъдат допълнително изследвани, за да се разбере кои видове се вписват най-добре в подобни условия.
Най-големият въпрос обаче остава друг: може ли вертикалната гора от Милано да се приложи и към нелуксозни жилищни сгради? Към днешна дата ексклузивните изкупни цени и разходите за поддръжка на комплексите правят зелените сгради привлекателни само за богати купувачи. Една социална жилищна версия на сградата на Боери, която в момента се разработва в Айндховен, вероятно ще даде някои отговор на горния въпрос.