Развитието на кабелната инфраструктура за интернет има както положителни, така и отрицателни страни (снимка: CC0 Public Domain)
През последните десет години капацитетът на международните подводни комуникационни връзки, контролирани от хиперскейлъри, е нараснал като дял от 10% на 71%. Това напълно промени индустрията и дори изложи на риск критична инфраструктура, отбелязва The Register, позовавайки се на данни от Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI).
ASPI подчертава, че въздействието на хиперскейлърите все още не се приема сериозно. Междувременно най-големите ИТ компании се превръщат от потребители на кабели в собственици на кабели. Освен това растежът на техните услуги е това, което стимулира и разрастването кабелната инфраструктура.
Това развитие има както положителни, така и отрицателни страни. Според Telegeography, интернет гигантът Google е съсобственик на 33 подводни кабела, Meta – на 13 кабела, Microsoft – на 5 кабела и Amazon – на 4 кабела. В резултат, хиперскейлърите получиха контрол върху цялата верига от интернет услуги, от създаването на съдържание до съхранението, обработката и предаването на информация.
Традиционните оператори страдат, тъй като делът им бързо намалява. Те просто не са в състояние да се конкурират с невероятните ресурси на мегакорпорациите. Освен това запасите от кабели и ресурсите за тяхното производство са много ограничени.
В резултат на това големите играчи решават какъв ще бъде капацитетът на кабелите и къде точно да бъдат положени. ASPI твърди, че по-рано дигиталните магистрали са свързвали градове, които са служили като точки за връзка със стационарни линии, но сега собствениците на кабели осигуряват комуникации предимно към собствените си или партньорски центрове за данни.
Въпреки че цялостният напредък обещава някои ползи за потребителите, общото ниво на контрол на ИТ инфраструктурата от хиперскейлърите повдига сериозни въпроси, включително свързани със сигурността и риска от мащабни повреди. Ако мрежите са компрометирани, последствията могат да бъдат ужасни, дори да нарушат глобалните комуникации.
В допълнение, хиперскейлърите могат да приоритизират трафика от собствените си услуги в ущърб на конкурентите. Последствията от свръхконцентрацията на ресурси в една или друга ИТ компания могат да бъдат оценени от неотдавнашния глобален срив на операционната система Windows, който засегна повече от 8 милиона компютъра.
Геополитическите фактори също утежняват ситуацията. Някои държави са в състояние не само да повредят интернет инфраструктурата на конкурент, както се твърди, че се е случило в Червено море, но и да финансират кабелната инфраструктура в други страни, разпространявайки своето влияние.
Например, Соломоновите острови избраха Huawei Marine да положи подводен кабел до Австралия. Тя обаче буквално изтласка Huawei от проекта, позовавайки се на проблеми със сигурността, и сама отдели 74 милиона долара за изграждане на трасето.
САЩ, Австралия, Китай и Япония често финансират изграждането на кабели в Тихия океан, а намесата на хиперскейлерите само усложнява ситуацията. ASPI подчертава необходимостта от правителствен надзор върху индустрията, с регулаторни корекции и постоянен контрол за предотвратяване на антиконкурентно поведение и действия, противоречащи на интересите на националната сигурност.
Наскоро, на среща в Сингапур, експерти и политици казаха простата истина – всъщност най-важната инфраструктура вече е възложена на частни компании, почти свободни от закони и отговорност за разпространяваното съдържание.