Тракерите за здраве донесоха нов вид обсесия сред младите хора: недоволство от собственото спане (Снимка: CC0 Public Domain)
Все повече млади хора, носещи фитнес-тракери, се безпокоят, че не спят добре. Тяхната цел? Да спят перфектно!
„Страхотна нощ беше“, казва Михаил на свой приятел, докато двамата тичат по бягащите пътечки във фитнеса. Звучи като обещание за пикантна история, нали? Но после Мишо продължава: „Постигнах 96.“
„Това е жестоко“, ахва другарят му. „На мен средната ми стойност е 67 и изглежда не мога да я вдигна повече“.
След още няколко фрази относно пулс и бързо движение на очите става ясно, че двамата сравняват… ефективността на съня си!
Добре дошли в света на ортосомнията. Това е медицинският термин за нездравословната мания за постигане на перфектен сън, обикновено породена от… носимо устройство.
Терминът е измислен от американски изследователи в проучване, публикувано в Journal of Clinical Sleep Medicine, което показва, че по ирония на съдбата данните за нощния сън, добивани от тракерите, могат да влошат безсънието.
Учените споделят, че все повече хора прекарват прекалено много време в леглото, опитвайки се да усъвършенстват резултата си, докато други изпитват безпокойство, че не могат да постигнат достатъчно добри показатели за ефективност на сън.
Перфектният сън
Що за обсесия е стремежът към перфектния сън?! Кейти Фишър, британски поведенчески терапевт, казва, че много от нейните пациенти преследват „перфектния“ нощен сън. „Работата е там, че ако попитате добре спящите хора какво правят, те обикновено казват „нищо“, обяснява лекарката.
„Те не мислят за съня. Те просто са уморени, лягат си и се унасят. Те се събуждат, чувствайки се освежени, и не се тревожат за случайните лоши нощи, защото знаят, че това се случва понякога. Междувременно хората, които идват при мен с проблеми, често оказват натиск върху себе си, за да постигнат конкретен брой часове сън, обикновено осем, без да разбират, че това не може да бъде самоцел“, разказва Кейти.
Лекарката е виждала хора, които са обезумели, само защото техните тракери са записали едва 11% дълбок сън на нощ. „Казвам им, че това е съвсем нормално. Ние спим в цикли от приблизително 90 минути и преминаваме между лека, дълбока и REM фаза. За повечето хора дълбокият сън представлява само 13-23% от нощта”.
“Времето на будност също е нормална част от съня. Може да имаме между три и шест събуждания на вечер; често дори не сме наясно с това. Повечето хора нямат представа как изглежда нормалният сън, така че се паникьосват, когато видят статистика с много събуждания и не много дълбок сън“, казва лекарката.
Има и още по-обсебени от измерванията на съня. Например, някои хора използват две устройства, за да записват и сравняват данните. Това може да са, да речем, фитнес-гривна и фитнес-пръстен, или пък две фитнес-гривни. Подобни хора се събуждат сутрин и първата им работа е да прегледат записите и да сравнят данните.
През 2007 г. в Сан Франциско двама редактори на Wired въвеждат термина „количествено себеизмерване“. Той описва концепцията за „себепознание чрез числа“. Сега тази нарастваща мода за самоизмерване и самоконтрол вече се е разпростряла и върху спането: все повече хора се втурват в преследването на перфектния сън.
За индустрията това не е проблем. Глобалният пазар на фитнес тракери е оценен на 53,94 милиарда долара през 2023 г. и се предвижда да нарасне до 62,03 милиарда долара през 2024 г., а после и до 290,85 милиарда през 2032 г., показвайки средногодишен ръст от 21,3%.
Но верни ли са данните на тракерите?
Д-р Нийл Стенли, автор на книгата „Как да спим добре“, работи в областта на изследването на съня от 42 години. Той въздъхва, бидейки помолен да обясни как повечето устройства анализират затвореното човешко око.
„Тези джаджи могат да измерят колко сън сте имали и колко време ви е отнело, за да стигнете до подобно състояние“, казва той. „Но единственият точен начин за разграничаване между лек сън, дълбок сън и сън с бързо движение на очите е чрез наблюдение на мозъка”.
Докторът посочва, че докато едно проучване показва, че устройствата за проследяване на съня вече са „сравнително точни“, някои от направените твърдения са съмнителни.
Но дори измерванията на мозъчната активност не са достатъчни, аз да преценим дали някой спи добре или не и колко точно. Понякога има нощи, когато човек не може да спи добре. Тялото обикновено ще си навакса пропуснатото през следващата нощ.
„Не казвам, че не можете да подобрите качеството на съня си; има много неща, които можете да направите. Бих препоръчал на всеки да си води дневник на съня с химикалка и хартия за това кога си ляга, колко уморен се чувства, кога се събужда и колко буден се чувства в 11 сутринта. С други думи – слушайте тялото си, а не данните“, заключава д-р Стенли.