Да проследяваш симптомите си и външните фактори може да бъде обсебващо (снимка: CCO Public Domain)
Когато преди няколко години Петя Иванова започва да води дневник на симптомите си, тя има хронична мигрена. Лекар я съветва да записва всичко: кога я боли глава, какво е яла, къде е ходила, какво е времето навън – всичко, което би отключило зловещото главоболие.
Но ето го проблемът с педантичното проследяване на симптомите: това само по себе си може да ни накара да се чувстваме по-зле.
Ноцебо, лошият брат на плацебо
15% от възрастните в САЩ използват някакво приложение, за да проследяват симптомите на заболяването си. Още толкова са тези, които използват приложение за проследяване на съня, за да разберат дали прекарват достатъчно време в почивка. Нима те не могат да преценят дали се чувстват наспали се при събуждането сутринта?!
Оказва се, че обсъждането на симптомите на дадено заболяване само по себе си ги прави по-вероятни, пише Wired.com. Вече има и дума за това – ноцебо ефект. Това е лошият брат на плацебо ефекта – познатата тенденция, при която нашето съзнание ни кара да се чувстваме по-добре, ако си въобразяваме, че се лекуваме, та макар хапчето да не съдържа никакъв медикамент.
„Отговорът на организма може да бъде предизвикан от негативните очаквания”, казва Луана Колока, невролог и лекар в Университета на Мериленд, която изучава плацебо и ноцебо ефектите. „Това е механизъм за самозащита. От еволюционна гледна точка, ние сме разработили механизми за предотвратяване на опасни ситуации”.
Ефект на лупата
Да проследяваш симптомите си и външните фактори може да бъде обсебващо. Човек с мигрена, който записва дните си с главоболие, трябва да се вторачва във всичко: какво яде на обяд, какво прави вечерта, какво предаване глeда и колко, каква книга чете, с кого се среща, какъв магазин е посетил… Това е обсебващо, всепоглъщащо, подлудяващо.
Проследяването на симптомите не само разкрива пикове и спадове. Това поражда състояние на тревожност – и оттам вероятност за повече болка.
Така е, защото нашите очаквания формират начина, по който се чувстваме. Около 18% от хората, включени в наскоро проведен експеримент с лекарства за мигрена, съобщават за странични ефекти – макар че пият хапче захар. В друго проучване хора, на които е съобщено, че техните постоперативни обезболяващи са спрени, съобщават за внезапен скок на усещането си за болка.
Проследяването на симптомите привлича вниманието ни, като ги увеличава – подобно на лупа, обяснява Робърт Ферари, лекар в Едмънтън, Канада, който изучава ударите и други видове болка. В едно проучване той дава на здрави доброволци контролен списък с осем възможни симптома, като главоболие или умора, и пита колко често си спомнят да са усещали тези неща през последните 14 дни.
След това той моли група други доброволци да следят всеки един от тези симптоми, регистрирайки всеки ден как се чувстват. В края на опита става ясно, че хората в групата за проследяване съобщават за два пъти повече симптоми – и ги оценяват като по-тежки.
Симптомите са предупредителни знаци, но ако вече знаете за дадено нараняване или заболяване, съсредоточаването върху симптомите не помага с нищо, казва Ферари.
Технологии за по-добър живот?
Тук идва ред на въпроса за технологиите и ролята им за здравето на хората. Един знаков пример са тракерите за сън. В нашия технологично-ориентиран, постоянно свързан свят липсата на достатъчно сън е само по себе си разстройство или пък симптом на други проблеми. Някои хора не могат да заспят. Някои не могат да спят продължително. Някои изобщо не мигват.
Fitbit, Apple Watch и куп други джаджи за следене на съня ни затрупват с данни колко спим и как. Те даже правят графики на моделите на съня. Кели Барон, клиничен психолог и директор на програма за поведенческа медицина в Университета на Юта, изследва потенциала за използване на подобни устройства за помощ на хора и постигане на по-добри навици на сън.
Тя обаче започва да забелязва, че при много пациенти проблемите със съня сякаш произтичат от тракерите. Хората са в трескаво преследване на перфектния сън. Един пациент се оплаква от умора и „мозъчна мъгла” в дните, в които не е успял да достигне желаните осем часа сън – макар че средната продължителност на съня му се оказва 7 часа и 45 минути.
Други пациенти се притесняват, че нямат достатъчно време за сън със сънуване. Дълбокият сън със сънуване е все по-малко с напредването на възрастта и това не е болест, обяснява лекарката.
„Ако се чувствате зле на сутринта, когато тракерът ви казва, че сте имали неспокоен сън, може би това е така, просто защото очаквате да се чувствате зле”, обяснява лекарката. Казва, че има нощи, когато сънят на човек може да е ужасен, според тракера, но човекът да се чувства добре, и обратно – да е спал уж добре, но да се чувства смазан. „Значи ли това, че тракерите са напълно безполезни? Не. Просто трябва да сме предпазливи как ги използваме”.
Назад към себе си
Има и хора, които след продължително водене на дневници за мигрена или използване на тракери за сън решават да прекратят тези практики. Казват, че без постоянното следене на данните и симптомите изглежда, че проблемните дни са малко по-рядко.
Постоянното събиране на данни пречи на усилията на човека да пренасочи вниманието си към нещо различно. Затова решението да не се фокусираш върху данните за симптомите помага на мнозина да се чувстват малко по-добре. „Невежеството в този случай може да не е точно блаженство, но е по-добре, отколкото постоянно да се вторачваме в проблема”, казва жена, която страда от мигрена.