Купувачите на електромобили трябва да имат предвид, че декларираният пробег е по-скоро „таван”, отколкото норма, и да се примирят със 70-80% от паспортните данни
(снимка: CC0 Public Domain)
Електрическите превозни средства стават все по-популярни с обещанието за екологичност, икономичност и авангардни технологии. Производителите активно рекламират енергийната си ефективност, позовавайки се на впечатляващи цифри за пробег и ниска консумация на енергия. Все по-често обаче собствениците на електромобили забелязват, че реалният разход на енергия се различава значително от заявените от производителя данни.
И така, защо електрическите автомобили „лъжат” за разхода си на енергия много повече от своите бензинови и дизелови аналози – автомобилите с двигатели с вътрешно горене?
Как се измерва ефективността
Първо, важно е да се разбере как се измерва ефективността и при двата вида автомобили. При бензиновите автомобили разходът на гориво се измерва в литри на 100 км (л/100 км) в Европа или мили на галон (mpg) в САЩ. При електрическите автомобили ефективността се измерва в киловатчасове на 100 км (кВтч/100 км) или мили на киловатчас (mi/kWh). Пробегът се дава в километри или мили с едно зареждане на батерията.
За да се оцени разходът на гориво или енергия, всички автомобили преминават през стандартизирани тестове като WLTP (Световна хармонизирана процедура за изпитване на леки превозни средства) или EPA (Агенция за опазване на околната среда). Тези тестове се провеждат при условия, близки до идеалните: умерени температури, плавно шофиране, липса на силни ветрове или натоварване на превозното средство.
Реалната експлоатация обаче е далеч от лабораторните условия и двата вида автомобили показват несъответствия между декларираните и истинските стойности. В същото време, при електрическите автомобили несъответствието между лабораторните и реалните данни за разхода на енергия е по-значително, отколкото при бензиновите автомобили.
Основните фактори
Електромобилите зависят от много фактори, които значително влияят върху консумацията им на енергия – температурата, стила на шофиране и използването на електроника. Проучване на Американската автомобилна асоциация (AAA) установи, че при ниски температури (под 0°C) батериите губят до 20-30% от капацитета си, а отоплението на кабината може да увеличи консумацията на енергия с още 10-20%, което намалява пробега с 40%. През лятото климатикът също увеличава консумацията на енергия, макар и в по-малка степен.
Подобни проучвания са проведени от Recurrent Motors. Резултатите показват, че електрическите автомобили губят почти 1/3 от заряда на батерията си при температури под нулата и пробегът им намалява средно с 30%. В същото време бензиновите автомобили губят средно само 15-20% от ефективността си при подобни условия.
Бързото ускорение, което много електрически автомобили изпитват поради мигновения въртящ момент, също драстично увеличава консумацията на енергия. Бензиновите двигатели, макар и чувствителни към подобни фактори, показват по-малък разход на енергия, тъй като имат по-предсказуема зависимост на разхода на гориво от стила на шофиране.
Шофирането по магистрала с високи скорости (над 100 км/ч) може да увеличи консумацията на енергия на електрически автомобил с 30-50%, в сравнение с градския цикъл. В резултат на това, декларираният пробег на електрически автомобил, например 400 км според WLTP, в реални условия може да бъде намален до 250-300 км, което се възприема като значителна „измама” в обещанията.
Друга причина, поради която електрическите автомобили изглеждат по-малко „честни” по отношение на разхода на енергия, са загубите по време на зареждане. Обикновено, декларираният разход на енергия се отнася за консумацията на батерията, но не отчита вида на зарядното устройство и загубите на енергия по време на зареждане. За собственика на електрически автомобил е по-трудно да прецени доколко декларираните 15-20 kWh/100 km съответстват на реалността, особено като се вземат предвид тези допълнителни фактори.
В същото време, ако бензиновият автомобил изминава малко по-малко от очакваното, водачът просто спира по-често на бензиностанцията. В случая с електрическия автомобил, по-малкото зарядни станции правят пробега по-критичен параметър отколкото разхода на гориво при бензиновите автомобили.
Производителите на електрически автомобили, като правило, често посочват максималния пробег, постижим само при идеални условия, игнорирайки реалните експлоатационни сценарии, което създава завишени очаквания. Купувачите на електромобили трябва да имат предвид, че декларираният пробег е по-скоро „таван”, отколкото норма, и да се примирят със 70-80% от паспортните данни, особено ако живеят в регион със студени зими или харесват динамичното шофиране.
Заключение
Електрическите автомобили все още отстъпват на бензиновите по предвидимост и честност на декларираните характеристики. Това се дължи на чувствителността на батериите към външни условия, особеностите на методите за тестване, маркетинговите стратегии и загубите по време на зареждане.
Но това не означава, че електрическите автомобили са по-малко ефективни или че не си струва да се разглеждат като алтернатива за превозно средство. Разбирането на тези фактори и правилното им използване ще помогне на собствениците по-добре да прогнозират пробега и да извлекат максимума от своите автомобили.
В крайна сметка, разликата между декларирания и действителния пробег на електрическите автомобили, в сравнение с бензиновите, не е толкова голяма.
Ако всички бяха последвали хибридния подход на Тойота Приус, сега щяхме да имаме далеч по-ефективни и чисти автомобили.
1. Електродвигатели за минимални загуби при тръгване, рекуперация при спиране.
2. Далеч по-малки батерии – 15-20кВтч, достатъчни за еднодневно каране в градски условия (за 95+% от потребителите живеещи в големи градове). Съответно, 4-5 пъти повече хибриди, отколкото пълни електрички.
3. ДВГ работещ само в оптимален режим, докато зарежда батерията, когато това е необходимо. При това положение е практически достижимо КПД до 60%, което е почти двойно спрямо ДВГ, които задвижват директно автомобила.
4. Далеч по-леки автомобили, тъй като:
– 20кВтч батерия е точно 5 пъти по-лека от 100кВтч и 4,25 пъти по-лека от 85кВтч батерии.
– ДВГ за генератор е далеч по-малък и лек от задвижващи ДВГ. Няма нужда от кардани, скоростни кутии и тъй като е регулиран да работи изцяло в оптимален режим, е далеч по-малко претенциозен към сервизирането.
Спестяванията от тегло щяха директно да се отразят и в по-малък разход на ток от батерията.
В крайна сметка, щяхме да имаме малко по-тежки автомобили от настоящите, но със съществено намален разход и възможност за изцяло електрически режим за 50-80км в градски условия.
За пореден път изводът е, че истината е някъде посредата.
те щото на двг кочините не лъжат за разхода