Реставрацията на стари картини вече може да се случва само за няколко часа посредством комбинация от нови технологии за сканиране и печат (снимка: CC0 Public Domain)
Въпреки че методите за реставрация, базирани на изкуствен интелект, наистина могат да вдъхнат нов живот на повредени стари картини, крайният резултат обикновено е дигитално копие на оригинала. Нова техника на MIT обаче прилага „обратими“ ремонти върху самата физическа картина под формата на подвижна маска.
Процесът е разработен от докторанта по машиностроене Алекс Качкин, който реставрира картини чрез традиционни техники за ръчно рисуване като хоби.
Той осъзнал, че много галерии имат редица картини, които никога не се показват, защото изискват реставрация, която би отнела твърде много време – и следователно би била твърде скъпа – за ръчно изпълнение. Използвайки новия метод обаче времето за реставрация може да бъде намалено от години, месеци или седмици до … едва няколко часа.
При разработването на своята система Качкин започва със силно повредена маслена картина от 15-ти век, която притежава. Използвайки традиционни методи за почистване, той премахва цялата излишна боя, нанесена през годините при предишни реставрационни усилия. След това извършва сканиране с висока резолюция на почистената картина.
След това Алекс използва съществуващи алгоритми с изкуствен интелект, за да анализира сканирания образ, създавайки дигитален модел на това как вероятно е изглеждала картината първоначално в нейния девствен, безупречен вид.
Впоследствие той използва собствен софтуер, за да създаде „карта на картината“, която идентифицира всички места, където оригиналната боя е избледняла, напукана или е била повредена по друг начин. Тази карта също така показва точните цветове, които трябва да бъдат нанесени на тези места, за да се възстанови картината до оригиналния ѝ вид.
Използвайки мастилено-струен принтер с висока прецизност, тази дигитална карта е преобразувана във физическа двуслойна маска, отпечатана върху ултратънък прозрачен полимерен филм. Единият слой е отпечатан в необходимите цветове – на необходимите им места – докато другият слой е бял. „За да се възпроизведе напълно цветът, са ви необходими както бяло, така и цветно мастило, за да получите пълния спектър“, обяснява той.
В последната стъпка маската е внимателно подравнена и нанесена върху повърхността на картината, след което е залепена на място с тънък слой лак.
Важно е, че както маската, така и лакът могат да бъдат разтворени/отстранени със съществуващи консервационни химикали, ако е необходимо, без да се повреди оригиналната боя. Освен това дигиталната карта ще служи като постоянен запис на промените, направени в оригинала, за справка от бъдещи реставратори.
За проекта на Алекс са използвани общо 57 314 различни цвята за ремонт на 5612 отделни области от картината. Целият процес е отнел само около три часа и половина. Алекс изчислява, че извършването на същата задача само на ръка би отнело 66 пъти повече време.
„Има много повредени произведения на изкуството в хранилищата, които може никога да не бъдат видени“, казва Качкин. „Надяваме се, че с този нов метод има шанс да видим повече произведения на изкуството, от което бих се радвал“.