Български реставратори залагат на плазма

Почистването с плазма е добра алтернатива на абразивните и химически методи

Почистването с плазма е добра алтернатива на абразивните и химически методи

Български изследователи участват в международен екип за разработка на плазмена горелка, която ще се използва за почистване и консервация на културно-исторически паметници. В сравнение с традиционните начини за почистване, новата технология нарушава минимално повърхността. В ход е и работата по специално самодиагностиращо се и защитно покритие.

Плазмената горелка е един от продуктите по проекта PANNA („Плазма и нанотехнологии за нова „нежна“ реставрация), по който работят инженери, изследователи и реставратори от четири европейски страни (Белгия, България, Германия и Италия). Български специалисти от „Център за реставрация на художествени ценности” (ЦРХЦ) тестват изобретението при реставриране на различни културни обекти.

Плазмата е йонизиран газ, богат на електрически заредени частици, който намира приложение в третирането на повърхности като почистване, байцване и активиране. Почистването с плазма се осъществява чрез окисление или редукция и е добра алтернатива на абразивните и химически методи, които крият риск от допълнително увреждане на повърхностите.

Традиционните методи за отстраняване на сажди например (вода, детергенти, разтворители и други) винаги носят риск от допълнително разрушаване, докато при почистване с плазма саждите върху живописта се трансформират във въглероден диоксид и водни пари.

Новият метод обещава много, защото значително намалява риска при почистване на силно деструктирала живопис за разлика от съществуващите методи”, коментира Веска Каменова, управител на ЦРХЦ.  Центърът е едно от малките и средни предприятия в България, получили общо 146 гранта европейско финансиране по Програма Научни изследвания и иновации. От 2007 г. досега общите инвестиции на ЕС в МСП в България са повече от  27 млн. евро.

В рамките на проекта беше направено експериментално почистване в Двореца на Доджите във Венеция, който привлича с красотата и величествеността си стотици хиляди туристи всяка година. „Черната кора“ (калцирали наслоявания), която с времето се наслоява, беше отстранена от отделни каменни фрагменти с помощта на плазмена горелка.

 

Подобни плазмени горелки вече се използват за почистване и активиране на различни повърхности в промишлеността. Те обаче не са подходящи при реставрация на паметници на културата, поради нежеланите странични ефекти като отлагане на метални частици от електродите или нагряване на третираните повърхности.

Българските реставратори от ЦРХЦ изпробваха плазмения метод за почистване на стенописи в три български храма: църквата „Св. Параскева” в Плевен, църквата „Св. Георги” в село Голямо Белово и храм-паметника „Св. Александър Невски” в София.

„Реставрацията е на първо място усилие да се съхрани оригинала. Резултатите от тестовете ясно показват, че плазменият метод не променя колорита, не нарушава повърхностния живописен слой, като в същото време почиства наслояванията от сажди и восъчни свещи много по-добре от традиционното механично почистване с гъба Akapad (гъба за сухо почистване използвана в реставрацията)”, каза Мира Христова, старши реставратор от екипа на проекта.

Изследователският екип разработва и иновативно защитно покритие за различни видове повърхности (камък, метал, стенописи), което е напълно отстранимо с плазма. Самодиагностиращите му свойства позволяват постоянно наблюдение на неговата функционалност и ефективност.

Новото покритие е едновременно „хидрофобно” (водоустойчиво) и паропропускливо и позволява на повърхността да диша, за да се избегне по нататъшно увреждане. След тестване на покритието на лабораторни проби (мрамор, варовик, пясъчник, стенописи, сребро и мед), се предвиждат експерименти и оригинални образци.

Предстои разработването и на маркер, невидим за невъоръжено око, за каталогизиране и против фалшификация.

Изследователите се надяват плазмената горелка да бъде пусната на пазара веднага след приключването на проекта през октомври 2014 г.

Коментар