Спасяването на изоставени, красиви стари къщи е засилващо се течение в глобален мащаб. В интернет има цяла общност от хора, които се занимават с това, и още повече хора, които следят проекти за спасяване и страстно ги подкрепят.
Луиз – така се казва една стара, 170-годишна викторианска къща в щата Джорджия с олюпена боя, изпочупени прозорци, липсващи керемиди и термити в стените си. Но ако можете да представите как е изглеждала някога, навярно ще се съгласите, че Луиз е красива и привлекателна, има своя дух.
Семейство Лайн и Кевин Бери също си мислели за очарованието на къщата Луиз, когато през март я закупили срещу 15 000 долара – след като години оглеждали имота. Според тях, това не е разрушен дом, предназначен да бъде съборен, а по-скоро историческо бижу. Запазената готическа викторианска къща е прекрасна именно защото не е реконструирана. „Всичко си беше там”, казва Лайн пред The Verge. „Просто трябваше да бъде спасена”.
Проекти по спасяване
Все повече хора се интересуват от придобиването и „спасяването” на ретро къщи по целия свят. В социалните медии вече има и цели групи и канали, посветени на дейността. Там всеки, заел се с подобно дръзко начинание, може да споделя напредъка си. Обичайно реакциите на общността са бурни, много позитивни, много подкрепящи.
Има и цели сайтове, посветени на покупко-продажбата на имоти с ретро къщи. Любим в САЩ е каналът „Cheap Old Houses” – „Евтини стари къщи”. Поддържа го дама, която от години следи подобни проекти с възхищение – за нея това е лична страст. Новите публикации там представят стари къщи, обявени за продан, като на първата снимка обичайно е закована и цената.
Популярен канал за общуване по темата е Instagram. Там всеки може да сподели снимка от своя проект, да покаже прогреса си. Тези публикации се харесват много. Радват се и на огромна подкрепа. Обичайно в Instragram хората, заели с реставриране на стари къщи, споделят снимки от ежедневната си работа – показват как коват греди, редят тухли, газят кал до коленете, облечени в работни гащеризони.
Освен множество „харесвания”, подобни публикации събират и много позитивни коментари. Често сред тях има ценни препоръки от други хора със сходен опит. Има и въпроси и дискусии относно конкретни похвати за реставрирането на ретро елементите в домовете.
Важен акцент е, че в онлайн общността не се говори за реставрация, а за „спасяване”. Това е предпочитаният термин в общността – идеята е да не се събаря и построява реплика, а да се възстанови оригиналът.
Силата на онлайн общността
За семейство Бери всъщност Луиз е шестото „детенце”, както Лайн нарича дома, най-нов за семейството проект за реставрация. Само за четири месеца те укрепват основата на къщата, тухлената зидария и подменят покрива, все в опит да върнат Луиз в първоначалното й състояние. За съжаление точно по това време ги сполетява беда – мълния пада върху дъб зад Луиз и подпалва както дървото, така и къщата. Огънят поглъща целия дом. От Луиз остават само бегли останки.
Семейство Бери страда много, но пожарът не е единственото, което ги тормози. Само седмица преди пламването на къщата те узнават, че е починал предишният собственик на дома. Бери виждат известен знак на съдбата в случилото се – сякаш старият стопанин не иска да се раздели с дома си и си го „взима” в отвъдното. Семейството е сломено.
Сега общността на поддръжниците на реставрационни проекти е настръхнала. Всички искат да помогнат Луиз да възкръсне. Феновете на проекта молят семейство Бери да продължи работата по възстановяването и декларират готовността си да помагат. Някои от всичките над 66 000 последователи на проекта за Луиз питат колко би струвало възстановяването на къщата (1,3 милиона долара) и предлагат да се направи дарителска кампания.
„Ако всички ние, 66 000 последователи, дарим по 25 долара, бихме могли да съберем 1,6 милиона”, отбелязва един коментатор. Семейство Бери не са решили какво ще правят – те не искат да строят нова къща, интересува ги спасяването на старите красиви домове.
Друга популярна история за стар спасен имот е тази на Кал Хънтър и Клер Сегерен, която започва с една случайна грешка. През 2018 Хънтър участва в търг за придобиване на апартамент в Глазгоу, Шотландия. Случайно обаче се оказва, че става дума за грешен имот. Вместо апартамент в голям град, където може да намери работа, Хънтър се сдобива с апартамент в малък град, наречен Дюнн, на час и половина от Глазгоу.
Сградата е в изключително лошо състояние – когато вали навън, вали и вътре в къщата. Покривът е като гевгир и цялата сграда има нужда от сериозна реконструкция. Повикан на помощ инженер казва на двойката да се откаже и да започне строеж „на чисто”.
Хънтър, който е дърводелец, вижда нещата малко по-различно. Той все пак решава да се опита да реставрира дома. Приятелката му е разкъсвана от крайни усещания. „Отначало се вълнувах много. На моменти си мислех, че това е страхотно нещо за нас, минути след това се питах в какво сме се забъркали, по дяволите”.
Двойката в крайна сметка купува четири други апартамента в същата сграда, така че да могат да имат собственост над целия имот. Това им коства общо 40 000 паунда. При бюджет от общо 60 000 лири това е сериозен момент, защото другите 20 000 лири отиват за поправката на покрива. Без бюджет, с една стара сграда със здрав покрив, двамата не знаят накъде да поемат.
И тогава онлайн общността на „спасителите” се включва, за да помогне. Хората в района даряват допълнителен материал, казва Сегерен, а феновете в Instagram успяват да съберат и дарят над 8 000 паунда чрез кампания за дарителство.
Къщите като инфлуенсъри
Пандемията дава тласък на общността на „спасителите” на стари къщи. През времето на изолацията каналите на подобни инициативи имат много повече посещения и харесвания. Това, изглежда, е знак за желанието на всички хора да излязат отново от домовете си, да идат навън, или най-малкото да си помечтаят за друго място, на което биха искали да се намират, казва Елизабет Финкещайн, създателката на „Евтини стари къщи”.
Когато някоя от нейните находки бъде продадена, тя премества обявата в друга страница, а снимката на старата постройка се сдобива с нов надпис: „Спасиха ме”. Там феновете могат да следят процеса по възстановяването. Именно там къщата Луис става звезда.
„Мисля, че те са същински знаменитости”, казва Финкещайн за къщите, които представя. „Хората обичат да проследяват подобни начинания. Мисля, че феновете на моята страница са най-вече мечтатели и хора, които имат желание да сторят същото – да възстановяват”.
Крайната цел на всички, заели се с подобни проекти по възстановяване, е или да заживеят в ретро къщата си, или да я превърнат в семеен хотел или къща за гости. Семейството Бери например има няколко такива къщи – живее в една, а други няколко дава под наем чрез AirBNB. Една от реставрираните къщи са продали, защото се оказало, че е доста далеч от основния им дом и е трудно да я поддържат.
Каквато и да е целта на стопаните, важното е запазването на домовете, съхраняването на тяхната красота, консервирането им като архитектурно-исторически бижута. „Губим старите имоти с невероятни темпове, така че нашата цел е да влезем в районите и да възстановим имоти, които, за каквато и цел да са създадени, са били пренебрегвани от много години”, казва Лайн Бери. Тя учи и се готви за сертификат за специалист по историческо съхранение от Бостънския колеж по архитектура.
А общността в интернет е все така подкрепяща. „Не е нужно да позирате и да измисляте неща, за да зарадвате последователите си в Instagram”, казва Клер Сегерен. „Хората просто са щастливи да ви видят – вас и вашата къща такава, каквато е, и виждат труда, който влагате в нея”.
Онлайн Общността = Стадо